Поеха обратно по тясната дига и тя стрелна с поглед партньора си, потънал в дълбок размисъл.

— Мозъкът ти е включил на високи обороти — каза тя. — Не искаш ли да го поразтовариш малко?

— Докато те проверяваха на излизане, успях да задам един-два въпроса на помощника на Дюкс. Рой се храни, въпреки че не демонстрира особен апетит. Самообслужва се във всяко отношение. Отслабнал е, но, технически погледнато, е в добро здраве.

— Значи може да върши всичко това, но е некомуникативен, така ли?

— Онзи тип използва някакъв медицински термин за това състояние, ама аз го забравих. Във всеки случай тялото му работи нормално, но мозъкът му е напълно изключил.

— Много удобно.

— Но Бърджин е мъртъв. Жертва на брутално убийство. Разследването се ръководи от ФБР, което слага ръка на личните му вещи, сред които са и бележките му по делото.

— Онзи тип нали ти предложи да попълним няколко формуляра, за да се сдобием с разрешението на съда?

— Работата е там, че аз не съм адвокат на Рой.

— Но все пак си адвокат. Нает си от Тед Бърджин, който е официален защитник на Рой. Едва ли е толкова трудно да се представиш за официален говорител на Тед, който така или иначе не може да го оспори. Мнението на останалите няма значение.

— Не съм практикувал от доста време.

— Но разрешителното ти все още е валидно, нали?

— Може би.

— Какво?! — ахна Мишел и пусна педала на газта. — Само не ми казвай, че нямаш квалификацията да защитаваш клиенти, заплашени от смъртно наказание!

— Може би са ми нужни един-два опреснителни курса по наказателно право.

— Страхотно! Убедена съм, че агент Мърдок ще изрази желание лично да те закара до университета.

— Освен това ние сме наети като частни детективи, а не като адвокати. Съдът едва ли ще пропусне да провери ангажираните по делото юристи, но аз не съм сред тях.

— Добре, ясно. Сега ще ти задам един тъп въпрос: Тед Бърджин сам ли защитаваше клиентите си?

— Въпросът ти не е тъп, а гениален — изненадано я стрелна с поглед Шон. — И напълно заслужава да потърсим неговия отговор.

Прибраха се в „Мартас Ин“ и се насочиха към стаята на Шон. Това не убягна от вниманието на собственичката, чието име не беше Марта, а Хейзъл Бърк. По време на закуската ги информира, че цял живот беше живяла в тази част на Мейн.

— Вашата стая е от другата страна на коридора, драга — подвикна на Мишел тя, изправила се на площадката в подножието на малкото стълбище, откъдето имаше отлична гледка към вратите на стаите. — Тази, към която сте се насочили, принадлежи на господина.

— Аз отивам именно в нея, а не в своята — подвикна в отговор Мишел.

— А дълго ли ще останете там? — попита Бърк и започна да изкачва стъпалата.

— Не знам — отвърна Мишел и се обърна към Шон. — Много палав ли се чувстваш?

Бърк се появи на площадката точно навреме, за да чуе въпроса.

— Не забравяйте, че все пак сме дами, драга — укорително рече тя.

— Може би вие сте дама.

На Шон му писна от размяната на изтънчени реплики.

— Трябва да поработим върху нещо, мисис Бърк. Става въпрос за юридическа материя.

— О, нима сте адвокат?

— Да.

— Значи сте чули за онзи другия адвокат, нали? Горкият мистър Бърджин?

— Откъде знаете? — рязко попита Шон.

Бърк избърса ръце в престилката си.

— Е, драги, тук убийствата не се случват всеки ден и хората говорят. Предполагам, че всички вече знаят.

— Ами, да. Сигурно е така.

Жената се обърна към Мишел и попита:

— Но вие не сте адвокат, нали?

— Защо мислите така? — намръщи се Мишел.

— Разбира се, аз не ви познавам, драга, но отдалеч личи, че не обичате да носите рокли… — Очите на старицата с презрение се плъзнаха по избелелите, впити в бедрата джинси на Мишел, прашните ботуши, бялата тениска и износеното кожено яке.

— Права сте. Предпочитам спандекс и високи токчета.

— Това не е хубаво — почервеня лицето на старицата.

— Не твърдя обратното. А сега ни извинете, моля.

— Ще дойда да ви проверя след пет минути.

— На ваше място бих изчакала повечко.

— Защо? — подозрително я изгледа Бърк.

— Защото този господин вече си взе виаграта — отвърна Мишел, вкопчвайки се в ръката на Шон. След това решително затръшна вратата под носа й и изсъска: — Тая бабичка започва да ми действа на нервите!