— Аз… Трябва да си помисля.

— Добре, помисли си. Но не се бави много.

Шон излезе на улицата и се насочи към паркирания встрани от къщата ленд крузър. Запали мотора и натисна газта. В мига, в който къщата изчезна от погледа им, Мишел се прехвърли на мястото за шофьора. През цялото време се бе крила отзад.

— Как мина? — попита той.

— Лесно. Тя не изчака вратата на гаража да се спусне докрай и това ми даде възможност да се промъкна след нея.

— Добре — кимна Шон и погледна часовника си. — Подплаших я, че подслушват телефона и проверяват електронната й поща. Сега й остава само един начин за комуникация.

— Лице в лице, разбира се — рече Мишел. — Но как ще си уговори среща, след като не може да използва телефон или имейл?

— Вероятно с кодиран текст. На пръв поглед невинен, в който се упоменава часът на срещата на предварително уговорено място. — Той погледна към електронния уред за проследяване в ръката й. — Какъв обхват има това нещо?

— Три километра. Достатъчно за целите ни, дори в този огромен и пуст щат, наречен Мейн.

— Къде лепна бръмбара?

— От вътрешната страна на задната чистачка. Никой никога не я поглежда. После изскочих навън през прозореца на гаража. Това май започва да ми става навик.

— Значи сега ще чакаме — каза Шон.

— Според мен няма да е дълго — отбеляза Мишел и се приведе над уреда. — Май вече е готова да тръгва. Наистина здравата си я подплашил.

— Влязох в ролята на адвокат и я изплаших до смърт.

Питър Бънтинг кацна на летище „Ла Гуардия“ и се качи на лимузината, която го очакваше. Но този път не се прибра при своята красива и социално активна съпруга и трите си добре възпитани деца в луксозната къща на Пето Авеню срещу Сентръл Парк.

Не тръгна и към офиса си. Сега трябваше да отиде другаде, тъй като най-важната му задача беше да запази живота на Едгар Рой.

А вероятно и моя.

Извървя пеша петнайсетте пресечки до една занемарена шестетажна сграда, разположена далеч от централните булеварди на града, като внимаваше да се освободи от евентуална опашка и влизаше в магазини с повече от един изход. Приземната част на сградата беше пицария, над която бяха разположени множество офиси на малки компании. Той изкачи стълбите до последния етаж и почука на вратата, зад която имаше две просторни помещения.

Отвори му един мъж, който кимна и побърза да затвори вратата след него. Бънтинг прекоси първата стая и влезе във втората. Мъжът го последва и затвори и тази врата, след което посочи стола до малка масичка.

Бънтинг разкопча сакото си и седна, опитвайки да се настани удобно на твърдия стол, който не беше създаден за удобства. Мъжът остана прав.

Както винаги, Джеймс Харкс беше облечен с черен костюм, колосана бяла риза и черна вратовръзка. Изглеждаше съвсем обикновено и не се различаваше по нищо от милионите облечени като него мъже в този град.

— Благодаря, че ме прие веднага — започна Бънтинг.

— Знаете, че задачата ми е да се грижа за вас, мистър Бънтинг.

— И я изпълняваш много добре.

— Засега.

— Шестте трупа във фермата? Според мен Рой е бил натопен.

— Кой би направил подобно нещо?

Бънтинг замълча за момент, после колебливо попита:

— Шегуваш се, нали?

— Много рядко се шегувам, когато става въпрос за работа.

— Исках да кажа, че това е дело на хора, които имат проблеми с програмата.

— Но защо да топят Рой? Биха могли просто да го убият или да го привлекат на своя страна. Аз бих постъпил така.

— Но ние не можем да го използваме и това отслабва позициите ни — колебливо отвърна Бънтинг.

— Може би някой ден ще бъде свободен. Но за враговете ни е по-добре да го убият. Само така няма да се върне на работа при нас.

— Фостър спомена за изпреварващ удар срещу Едгар Рой — промълви Бънтинг и заби поглед в лицето на събеседника си. — Знаеш ли нещо за това?

Харкс не отговори.

— Ти ли нанесе изпреварващ удар срещу адвокат Бърджин, Харкс?

Човекът с черния костюм продължаваше да мълчи.

— Защо го уби?

Харкс го гледаше право в очите, но мълчеше.

— Кой одобри този акт? Със сигурност не съм аз.

— Не предприемам нищо без съответното одобрение.

— Кой, Харкс? Може би Фостър?

— Ще поддържаме връзка.

— Поемеш ли по този път, връщане назад няма, Харкс!

— Ако нямате други въпроси… — Мъжът в черно стана и отвори вратата пред Бънтинг.