— Трябва да приключваме, Едгар — отбеляза с успокояващ тон Мърдок. — И двамата знаем, че времето ни изтича.

Спомените на Рой превключиха на петгодишния му рожден ден. Нямаха гости, защото родителите му не канеха никого у дома. Сестра му, вече на шестнайсет, беше достигнала пълния си ръст и стърчеше доста над втория си баща.

Самият Рой беше станал метър и петдесет и тежеше четирийсет и пет килограма. Понякога — особено сутрин, докато се излежаваше в леглото, буквално усещаше как растат костите, сухожилията и ставите му.

На масата имаше малка торта с пет свещи, а между родителите му се разрази нов скандал. Този път особено бурен, с участието на кухненски нож, от който пострада майка му. Рой с удивление наблюдаваше как сестра му обезоръжи втория си баща, изви му ръцете зад гърба и го изхвърли от къщата. Поиска да извика полиция, но майка му й се примоли да не го прави.

Тялото му се стегна от скърцането на подметки по цимента. Мърдок беше станал и се надвесваше над него. Усети леко смушкване в гърба.

— Искам цялото ти внимание, Едгар! — извика той.

Рой не помръдна.

— Вече знаеш, че Карла Дюкс е мъртва, нали?

Ново смушкване, този път по-силно.

— Извадихме куршума. Изстрелян е от оръжието, с което е бил убит Тед Бърджин. Става въпрос за един и същ убиец.

В спомените си Рой вече беше на шест. Любимата му сестра се готвеше да заминава за колежа. Беше станала страхотна спортистка, практикуваше еднакво добре баскетбол, волейбол и гребане. Отлична ученичка, Кели беше удостоена с честта да произнесе прощалното слово в гимназията — нещо, което по-късно щеше да направи и в колежа. Рой беше смаян от нейните способности и непоколебимата й воля за победа, независимо от трудностите.

Той й помаха за сбогом, докато тя подреждаше багажа си в колата, която беше купила със свои пари, спечелени с работа на различни места. После тя се върна да го прегърне, а той вдъхна дълбоко миризмата — същата, която усещаше и в момента, легнал на леглото в килията.

— Ще ми липсваш, Кел — прошепна той.

— Често ще се връщам при теб, Еди — отвърна тя, после пъхна нещо в дланта му. Къс метал, окачен на верижка.

— Това е медальонът на свети архангел Михаил.

Рой повтори думите й. Винаги правеше така, когато получаваше нова информация. А тя винаги се усмихваше. Но този път не го направи. Очите й останаха сериозни.

— Той е закрилникът на децата, Еди. Най-силният представител на доброто в борбата му със злото. На иврит Михаил означава „Кой е като Бог?“, а отговорът е никой. Свети архангел Михаил представлява смирението пред лицето на Бога. Разбра ли това?

Рой повтори казаното дума по дума, включително интонацията.

— Той е архангел и главен враг за Сатаната заедно с всичките му паднали ангели.

Беше казала тези думи с очи, вперени в лицето на втория си баща, който почервеня и отмести поглед.

След това замина.

Поредният скандал избухна половин час по-късно, но този път с участието на Рой. Всичко започна с един шамар. Баща му беше пиян. Следващият удар беше по-силен и го събори от стола. Майка му направи опит да се намеси, но този път нямаше кой да го спре. В крайна сметка тя изгуби съзнание и се строполи на пода.

После баща му се обърна към него и му заповяда да си свали панталона. Шестгодишният Еди се разплака. Не искаше да прави това, но беше парализиран от ужас. Панталонките му кацнаха на кухненския под. Гласът на баща му стана тих, гальовен и напевен в алкохолното си опиянение. Рой усети ръцете му върху интимните си части. Пропитият със спирт дъх опари бузата му. Мъжът, когото вече не можеше да нарече свой баща, бавно се притисна към него.

После изведнъж той бе отхвърлен назад, разнесе се силен трясък. Рой бързо обу панталона си. В следващия миг двамата се блъснаха в него и той отлетя към стената. Сестра му се беше върнала и се биеше с втория си баща като истинска лъвица. Беше по-висока и по-млада от противника си, тежеше колкото него, но той все пак беше мъж и се биеше здраво. Юмрукът й потъна в лицето му. Той се олюля и рухна на пода. Понечи да се изправи, но тя го изрита в корема. После алкохолът влезе в комбинация с гнева, че го бяха хванали на калъп със собствения му син. Скочи на крака, грабна един нож от кухненския плот и се понесе към нея. Тя се извъртя.

Въпреки необичайните си умствени способности Рой никога не успя да извика ясен спомен от този момент в съзнанието си.

Тя се извъртя.

Това беше всичко, което беше в състояние да си спомни от онези няколко секунди в шестгодишния си живот.

Тя се извъртя.

После нищо. Бяло петно. Единственото в целия му живот.

Когато бялото петно се разтопи и изчезна, баща му лежеше окървавен на пода, а ножът стърчеше от гърдите му. Сестра му стоеше над него и дишаше тежко. До този момент Рой не се беше срещал със смъртта. Баща му издаде странен гъргорещ звук, тялото му за миг се скова, а после се отпусна. Очите му останаха широко отворени и сякаш гледаха единствено него.