— Къде е Едгар? — попита Меган.

— В кухнята, готви.

— Какво? Нима може да готви?

— Бъди сигурна, че може. Гладна ли си? Предполагам, че не са те хранили както трябва.

— Държаха ме на хляб и вода. Още не мога да повярвам, че се отървах жива.

— Беше сложно.

— Ще ида да му помогна. Майка ми казваше, че ако искам да се омъжа, трябва да умея да се оправям в кухнята.

— Изобщо не й вярвай!

Меган се насочи към кухнята, а Мишел закрачи напред-назад. Нямаше какво да прави и вече не можеше да си намери място.

Телефонът й иззвъня в края на втората обиколка. Беше Шон.

Тя понечи да го вдигне, но не успя.

Кръвта бликна от дълбоката рана на ръката й. Трябваше да бъде шията й, но в последния момент тя зърна блясъка на ножа и вдигна ръка да се предпази. Острието сряза кожата, мускулите и сухожилията.

Мишел изпусна телефона, падна назад и видя Едгар Рой, който настъпваше към нея. Или по-скоро се хвърли пред нея. Не, всъщност не беше така. Той се хвърли към някой друг.

Тялото му връхлетя Меган Райли в мига, в който тя вдигаше големия кухненски нож за втори, може би фатален удар. Претърколиха се на пода. Високият и едър мъж върху дребничката жена. Нещата би трябвало да приключат дотук.

Но се оказа, че Меган Райли отлично умее да се защитава.

Коляното й потъна в слабините на Рой, който простена и се претърколи встрани. Тя светкавично скочи на крака, изрита го в главата и го просна по гръб. Той остана да лежи на пода почти в безсъзнание. От дълбоката рана на челото му бликна кръв.

Меган вдигна ножа за решителния удар, но така и не успя да го нанесе.

Ритникът на Мишел я улучи в коляното. Не беше добър удар, защото тя се подхлъзна в собствената си кръв, която беше образувала малка локвичка на дъсчения под.

Меган се намръщи, погледна наранения си крайник, после прехвърли тежестта си на другия и връхлетя върху Мишел. Лакътят й я улучи в лицето. Последва светкавично завъртане и силен ритник в глезените. Мишел се свлече и главата й силно се удари в пода. Това не й попречи да направи светкавично движение встрани, за да избегне спускащия се нож. Вместо в корема острието се заби в бедрото й. Тя изкрещя от болка, защото Меган завъртя дръжката, отваряйки огромна рана. Мишел успя да я отблъсне с ритник и бавно се изправи. Двете жени започнаха несигурно да обикалят в кръг, всяка с наранен крак.

— Ще те убия! — изсъска Меган.

— Не, само ще се опиташ — поклати глава Мишел.

— Трябваше да видиш очите на Бърджин, когато го гръмнах. Беше точно толкова изненадан, колкото и Карла Дюкс.

— Аз не съм нито старец, нито дебела и отпусната жена.

— Като те гледам, скоро ще ти изтече кръвта — злобно се ухили Меган.

След тези думи отново замахна с ножа, но не успя да пробие защитата на Мишел, която направи крачка назад, грабна някакъв лампион от пода и понечи да го хвърли срещу противничката си с рязко странично движение — така както се хвърля нунчаку. В последния момент обаче промени посоката, тъй като Меган изведнъж се понесе към Рой с вдигнат над главата нож.

Бронзовата поставка улучи Меган право в лицето и отвори дълбока рана на бузата й. Тя падна странично върху Рой. От раната й шурна кръв. В следващия миг отново беше на крака и вдигна ножа.

Но закъсня с частица от секундата.

Рамото на Мишел потъна в корема й. Двете жени се претърколиха през масата и се забиха в стената с такава сила, че гипс картонът се напука.

За нещастие Мишел улучи някакъв пирон и ключицата й зловещо изпука.

Усетила това, Меган заби юмрук в нараненото място. Мишел отлетя назад, притиснала рамото си с ръка. Дишаше на пресекулки.

Двете бавно се изправиха. Всяка с по един наранен крак, но състоянието на Мишел беше по-тежко заради двете дълбоки рани, които силно кървяха. Усещаше как сърцето й ускорява ритъма си с всяко свиване на мускулите и изхвърля на пода все повече кръв.

Давайки си сметка, че не разполага с много време, тя си пое дъх и предприе фалшива атака. Меган направи крачка назад. Възползвайки се от шанса си, Мишел се стрелна към ръката с ножа.

Но състоянието й беше такова, че движението закъсня с частица от секундата.

Миг преди сблъсъка Меган прехвърли ножа в лявата си ръка. Строполиха се на пода. После ножът потъна дълбоко в гърба на Мишел.

Меган я изрита встрани, претърколи се и се изправи на здравия си крак.

Мишел направи опит да се надигне, но рухна на колене. Ножът стърчеше от гърба й. Кръвта й вече изтичаше от три рани едновременно, като тази в гърба беше най-опасна. Дишането й се накъса, зрението й се замъгли.

Умирам.

Посегна назад и с последни сили успя да извади острието от раната.