— Аз мислех, че инженерът е заминал за курорт — отвърна Пешо веднага. — Мислех, че в апартамента няма никой!.

— Тъй! А кой ти каза, че няма никой?

— Едно момиченце… Тука живее, в тая кооперация…

— Как се казва това момиченце?

— То се казва… не, няма да ви кажа как се казва!

— — Защо така?

— Така! Може да му направите нещо!

— Ууу, кавалер! — тоя път непринудено се усмихна русият. — Ако поискам, ще ми кажеш всичко като поп… ще кажеш и майчиното си мляко!

— Няма да кажа! — мрачно и решително заяви Пешо. — Тъй си мислите — че ще кажа!

Отново на гладкото чело на диверсанта се появи дълбока бръчка, но след миг устните му се разтегнаха от широката механична усмивка, с която бе водил разпита досега.

— Добре де, засега няма да спорим по тоя въпрос! И тъй ти идваш тука да вземеш своите въдички… Къде са те?

Аз си ги бях скрил на едно… едно тайно място.

— А къде именно? В килера…

— Добре кажи ми къде се намира тоя килер? Откъде се влиза в него?

— В килера се влиза от кухнята…

— Ами има ли в килера прозорец? — Има… т.е.… няма, не, няма!

— Такааа… Кажи тогава колко стаи има в апартамента, как са разположени?

Тоя въпрос не беше изненада за Пешо. Той бе видял апартамента на Живка и предполагаше, че апартаментът на инженера ще има горе—долу същото разположение.

— Апартаментът ли? — попита уж нехайно той. — Ами че има най-напред един голям хол с прозорци към улицата… От хола през една голяма двукрила врата се влиза в кабинета.

— Каква точно?

— Такава една — стъклена, влиза в стените… Срещу тая врата има друга, обикновена, от която се влиза в спалнята!

Русият замълча, после притегли столчето си съвсем близо до Пешо. Момчето, което го следеше непрегнато, не можа да забележи в израза му нищо особено.

— Погледни ме в очите! — каза русият с променен, малко остър и писклив глас. — Право в очите ме погледни!

Пешо отправи към него като хипнотизиран погледа си.

— Така!… Ето, малкият, аз ще ти кажа, че ти си един безсрамен лъжец! Както ме гледаш в очите, тъй лъжеш!

— Не лъжа! — каза Пешо глухо.

— Лъжеш!

— Не лъжа!

Във въздуха ненадейно префуча малката бяла ръка на диверсанта, плесникът остро и шумно падна върху бузата на Пешо. Момчето удари силно главата си в плочките и почувствува като че ли нещо потече по ударената буза — може би кръв или пот.

— Не смей да биеш! — с дълбока яростна омраза промълви Пешо. — Ще платиш скъпо за това!

— Ще те смачкам от бой, лъжец такъв! — изшиптя злобно русият.

— Не лъжа!

— Лъжеш! Ще ти докажа веднага, че лъжеш! Първо — в апартамента няма никакъв килер! И второ — освен хола има не две стаи, а една и никаква стъклена врата!

— Може да съм забравил! — отвърна глухо Пешо.

— Как може да забравиш къде си живял?

— Може — Живяхме тук много отдавна, забравил съм…

— Колко отдавна?

— Ами… — трябва да има вече Десетина години!

— Десетина години! — злобно повтори русият:

А сега колко си?

— Сега съм дванадесет.

— Ясно!… — диверсантът го погледна подигравателно. — Та ти тогава си бил истински вундеркинд! Просто… чудо на природата!

Пешо не разбра подигравката.

— Да, да! — поклати глава русият. — На двегодишна възраст ти си играл с въдички, дори си ги крил в несъществуващи килери! Браво на тебе!

Пешо почувствува как сърцето застина в гърдите му. Ето — оплете се сам в лъжите, си, не можа да издържи, Като не знаеше какво да отвърне, той намръщено замълча.

— Слушай сега внимателно какво ще ти кажа! — поде отново русият диверсант. — Досега ти непрекъснато ни лъжеше! Давам ти една минута срок, за да си помислиш и ни кажеш истината доброволно! Не я ли кажеш, имаме много—начини да те накараме да говориш насила! Само че никак няма да ти бъде лесно, предупреждавам те!

Той замлъкна и взря поглед в хубавия си златен часовник. Пешо отново трескаво замисли. Да измисли за тая къса минута нова лъжа му се стори в тоя миг и невъзможно, и противно. Така или иначе — щяха да го забъркат с много въпроси и щяха да разберат, че ги лъже! Тогава да им каже истината? Никога! Пешо изведнъж почувствува такава смелост и решителност, че веднага разбра — никога! Каквото и да правят, както и да го Мъчат, той няма да им каже истината! Така е правил някога неговият баща, така ще—направи и той! Каквото и да стане, каквото и да направят с него, той ще мълчи и макар да не е голям човек, а момче — няма да падне, в никакъв случай няма да падне по-ниско от баща си!