Аболи мина край тях с Дориан на гръб, като подскачаше и залиташе. Батула и Люк Джарвис се стараеха да не изостават. Краката на Аболи бяха извън контрол. Не можа да спре, за да помогне, но Люк сграбчи Том за ръката и го изправи, а Батула вдигна Ясмини и направи още няколко несигурни крачки по наклона. Разнесе се конски тропот — арабите ги нападаха. Бяха насочили вече копията си и Том съзря триумфалния израз на мургавите лица. И тогава чу Сара да вика името му:

— Том! Идваме!

Обърна се и я видя върху дорест жребец, повела в галоп два неоседлани коня зад себе си. На една дължина зад нея Алф Уилсън яздеше черна кобила от тяхното хергеле и също водеше два коня. Сара дръпна юздите до него, а Том грабна Ясмини от прегръдките на Батула и почти я хвърли върху холката на сариния жребец. Сара я хвана, за да не се катурне от другата страна на животното.

— Бягайте! — викна останал без дъх Том. — Измъкни я оттук!

Сара не отговори, а хвърли юздите на другите два коня и препусна по склона с друсащата се като чувал пред нея Ясмини.

Том остави единия кон за Люк и Батула, а сам се метна върху другия. Бързо настигна Аболи и грабна окървавеното и измъчено тяло на Дориан от гърба му.

— Вземи кон от Алф! — викна той и отпраши по хълма след Сара. Чуваше викове на арабски и конски тропот току зад гърба си. Очакваше всеки миг да го прониже острие на копие. Не можеше да погледне назад. Цялото му внимание бе съсредоточено върху Дориан. Усети отчаян, как тялото му се изхлузва, а той не може да го задържи. И изведнъж до него се появи Аболи. Той наклони тяло от коня и бутна Дориан нагоре, та да може Том отново здраво да го прихване.

Когато стигнаха равния бряг на реката, Том и Аболи яздеха коляно до коляно доста зад Сара, взела Ясмини пред себе си. След тях идваха заедно Алф, Батула и Люк, а не много зад тях бяха арабите. Те скъсяваха дистанцията и нетърпеливо мушкаха въздуха с копия.

Стигнала реката, Сара не се поколеба нито миг. Пришпори коня напред. Той скочи от високия бряг, удари водната повърхност в огромен облак пръски и потъна. Том и Аболи ги последваха без да намалят ход, а почти връз главите им се стовариха останалите. Заплуваха редом с конете си по течението към „Кентавър“.

Арабите заковаха на самия бряг и докато животните играеха разтреперани под ездачите си, започнаха да измъкват мускети от калъфите. Първият изстрел от деветфунтово оръдие на „Кентавър“ порази групата им с шрапнел и половината се свлякоха в кървава неразбория от животни и хора. Останалите обърнаха и побягнаха назад по склона, когато втори гръм разтърси с картеч дърветата около тях.

Плуващите коне стигнаха кораба и моряците измъкнаха ездачите им от водата. Щом стъпи на палубата, Том се втурна към Сара и двамата се прегърнаха, а от косите и дрехите им струеше вода.

— В сражение струваш колкото десет мъже, хубавице моя! — После се дръпна и добави: — Дориан е тежко ранен. Ще има нужда от най-сериозна грижа. Ясмини е напълно изтощена. Погрижи се за тях, докато аз се грижа за кораба!

Отиде до руля и вдигна поглед към мачтата. Алф Уилсън бе привел всичко в пълна готовност.

— Ще ни поведете ли по течението, мастър Уилсън, ако обичате? — нареди Том и се огледа за Аболи. — Конете ще ни трябват за теглене на кораба през плитчините. Изкарай ги на отсрещния бряг. Няма да ти е трудно да се движиш успоредно с нас.

Аболи викна двамата си сина, Зама и Тула.

— Имам мъжка работа за вас. Елате с мен! — Те скочиха през борда, за да помогнат при събиране на конете.

Том усети как корабът оживява под краката му и тръгва по течението. Бреговете започнаха да се точат от двете страни. Погледна южния и видя, че Аболи и синовете му бяха събрали хергелето и го водеха в тръс покрай реката.

Обърна поглед към другия бряг, за да види как челото на главната колона преваля хребета и се спуска надолу в широк поток бляскави брони, копия и мускетни цеви. Том грабна далекогледа от ръцете на Алф Уилсън и го насочи към първите редици на колоната. Различи облия шлем на Абубакър и жълтата чалма на Ал Синд до него.

— Мисля, че през целия път до морето ще си имаме почетен ескорт — каза мрачно Том. — До плитчините няма да ни създават кой знае какви главоболия.

Преди да стигнат океана, трябваше да преодолеят плитчини, където реката се разлива широко и укротява устрема си към откритата водна шир. Там пясъчните коси непрестанно меняха разположението си. При сегашното равнище на реката, над тях щеше да има твърде малко вода. Очакваше Абубакър и Ал Синд да ги следват и притесняват през целия път.

Оставаха само няколко часа до предателския разлив и Том мобилизира всички за подготовка на кораба. Той трябваше да бъде прехвърлен през плиткото и в същото време отбраняван срещу вражески атаки, когато щеше да е най-уязвим.

Издебна един момент и се спусна в каютата, където Сара бе настанила Дориан и Ясмини. Видя с облекчение, че брат му лежи спокойно отпуснат на койката. Сара бе сменила превръзката му и с кимване даде да се разбере, че всичко е наред. Ясмини се бе съвзела достатъчно, за да й помага и хранеше Дориан със супа. Остана там само миг и пак изскочи на палубата.

Първото нещо, което видя щом излезе горе, бе дългата колона оманска кавалерия, която ги следваше по северния бряг.

— Повече от петстотин — прецени той и Алф Уилсън се съгласи.