Шрифт:
— С подобни думи мотивираше и моят учител своето наименование на планетата, защото мъките на хората по формулата на инферналността в подобни условия са неизбежни — потвърди Фай Родис.
— Старата формула ли имате предвид, или нейната нова разработка, дадена от Кин Рух?
— И едната, и другата. Теорията е лансирана и наречена така от един философ и учен от ЕРС.
— Знам — отвърна Чеди Даан, — това е бил Ерф Ром, живял през петия период.
— Теорията ще обсъдим по-късно. Когато станем спътник на Торманс, ние ще можем да наблюдаваме неговия живот — каза Фай Родис. — А сега ще се разделим на две групи. Всеки ще се готви за разностранна просветителска дейност, която чака както оставащите да пазят «Тъмен пламък», така и онези, които ще стъпят на забранената почва на планетата.
— Но ако те пак не поискат? — попита Див Симбел.
— Измислила съм начин, който ще ни осигури достъп до планетата — отговори Фай Родис.
— Кого от екипажа на кораба ще вземете? — попита Сол Саин.
— Освен мен и тримата специалисти на експедицията, тоест Чеди, Тивиса и Тор, са необходими лекар, технолог и изчислител от най-висока категория, владеещ методите на стохастиката. Като технолог с нас ще дойде Ген Атал, чиито задължения по броневата защита на кораба ще поеме Нея Холи, изчислител ще бъде първият астронавигатор Вир Норин, а лекарката ни е само една.
— Благодаря ви, Фай! — Евиза и изпрати въздушна целувка, а Вир Норин кимна зарадван, без да сваля очи от Фай Родис, и лека руменина оцвети бузите му, които бяха побледнели от напрегнатата работа през последните месеци в тесните помещения на кораба.
Ген Атал стисна здраво тънките си устни и дълбока вертикална бръчка се вряза между веждите му.
— Ами аз? — недоволно възкликна Ола Дез. — Аз съм се подготвила за слизане и се намирам в най-добра форма. Аз мислех, че също ще мога да изпълнявам двояката роля на изследовател и демонстратор! Да покажа на Торманс пластичните танци…
— Вие несъмнено ще ги покажете, Ола — възрази и Фай Родис, — чрез екрана на нашия кораб. Вие сте необходима тук — за връзка с личните работи и за снимки от разстояние. Впрочем, ако всичко върви благополучно, всеки от нас ще бъде гост на Торманс.
— А засега да сме готови за най-лошото — намръщи се Ола Дез.
— За лошото, но не за най-лошото — каза Фай Родис.
Глава втора
По ръба на бездната
Тананикайки си тия древни думи по мелодията на «Разорания рай», Чеди Даан се втурна в кръглата зала, видя Фай Родис, която беше се навела над машината за четене, и се смути.
— Навлизам в мисленето на ЕРС — поясни Чеди, — днес стават точно двайсет дена, откакто включихме спирачките и висим неподвижно в пространството.
— А не ви ли се струва — думите на Фай Родис бяха съпроводени от обикновената и мимолетна усмивка, — че «Разораният рай» не подхожда за стихотворенията от ЕРС? Дейра Мир, която неотдавна създаде кантатата, е привърженичка на мелодиите от сумрачния червенооранжев спектър. А на мен ми се струва, че поетите от ЕРС са добри хора, защото са създавали в онези условия хубави творби от синия спектър. Знаете ли, че от онези времена, аз ценя най-много руската поезия! Тя ми се струва най-дълбока, мъжествена и човечна сред поетичното наследство на целия тогавашен свят. Добрите хора винаги са носели в себе си тъгата на неуредения, инфернален живот и мелодиите на песните им не би трябвало да са по-мажорни от зеления спектър.
— Но оцелелите музикални записи — възрази и Чеди — изобилствуват дори с жълти мелодични линии.
— Така е, но недейте забравя, Чеди, когато се превъплъщавате в момиче от ЕРС, че в творчеството от онова време винаги са се разграничавали две страни — външна и вътрешна. Тогава са умеели да изразяват вътрешната само косвено, а външната е била маска в жълтия, оранжевия и дори в инфрачервения спектър на мелодиите, тя била наричана още абстрактна, един вид надемоционална музика.
— А маската е служела на изискванията на обществото или властта?
— Често, но не задължително. Като всяка маска тя е била нужна на художника преди всичко за да прикрива разрива между неговите стремежи и начина на живот, който е трябвало да води.
— Но тогава всички са носили маски! — учуди се Чеди Даан.
— Точно така. Малцината, които са се опитали да живеят без маска, били смятани за безумци, светци или за така наречените глупаци — тогавашният термин за неагресивните хора с дефектно мислене.
— И това доказано ли е?
— Не, разбира се. За вътрешния живот на хората от онази епоха ние знаем малко и винаги е възможна дисторзия на представите, но, извинете, аз ви прекъснах.
— Вие имате много по-големи знания по ЕРС и по-голям избор, изпейте ми нещо. Нещо, което особено ви харесва.
Фай Родис обхвана с пръсти твърдата си брадичка и подпря лакти на масата. Няколко минути тя остана в тази поза, после запя със силен висок глас:
Укор не са, ни предвестие тези свети часове! Тихо дойде в равновесие твоята везна, о сърце.Чеди сподави възхитената си въздишка.
Свършва студът, иде лято, свършва денят, иде здрач, вече не знам аз самата песен ли съм, или плач.