Изтекоха около три часа и Ерг Ноор най-после се реши. «Тантра» потрепера от мощните тласъци на тригерните мотори. Ходът на кораба се забавяше час, втори, трети, четвърти. Неуловимо движение на началника — ужасно главозамайване у всички хора. Страшното кафяво светило изчезна от предния екран, премести се на втория. Невидимите вериги на привличането продължаваха да се стремят към кораба — отразяваха се в уредите. Той рязко притегли ръчките към себе си и двигателите спряха.

— Изтръгнахме се! — с облекчение пошушна Пел Лин.

Началникът бавно прехвърли поглед върху него:

— Не! Остана само неприкосновеният запас от гориво за орбитално обикаляне и кацване.

— Какво ще правим тогава?

— Ще чакаме! Аз отклоних малко звездолета. Ала ние преминаваме твърде близо. Води се борба между притеглянето на звездата и намаляващата скорост на «Тантра». Тя сега лети като лунна ракета и ако успее да се отдалечи, тогава ще тръгнем към Слънцето. Наистина, времето на пътешествието доста ще се удължи. След около тридесет години ще пратим сигнал за повикване, а след още осем — ще дойде помощта…

— Тридесет и осем години! — едва чуто пошепна Бер на ухото на Ингрид.

Тя рязко го дръпна за ръкава и се обърна настрана.

Ерг Ноор се облегна в креслото и отпусна ръце върху коленете си. Мълчеха хората, тихо пееха уредите. Друга мелодия, нестройна и поради това изглеждаща застрашителна, се вплиташе в песента на навигационните уреди. Почти физически осезаем беше зовът на желязната звезда, реалната сила на черната й маса, която преследваше загубилия своята мощ кораб.

Бузите на Низа Крит горяха, сърцето биеше ускорено. За девойката ставаше нетърпимо това пасивно очакване.

… Бавно се изнизваха часовете. Един след друг в централния пост идваха събудилите се членове на експедицията. Броят на мълчаливците се увеличаваше, докато се събраха и четиринадесетте души.

Нарастващото забавяне на полета стана по-малко от скоростта на откъсването. [*20] «Тантра» не можеше да се отдалечи от желязната звезда. Хората, забравили сън и храна, не напускаха поста за управляване в течение на много изпълнени с тъга часове, през които курсът на «Тантра» се изкривяваше все повече, докато корабът не се понесе по пагубната орбитална елипса. Съдбата на «Тантра» стана ясна всекиму.

Внезапен вопъл накара всички да трепнат. Астрономът Пур Хис скочи и замахна с ръце. Лицето му се беше обезобразило до неузнаваемост, нещо неприсъщо за човека от Ерата на Пръстена. Страх, жалост за себе си и жажда за мъст бяха изтрили всякакви следи на мисъл от лицето на учения.

— Той, именно той — закрещя Пур Хис, като сочеше към Пел Лин, — тъпак, пън, глупав червей!… — Астрономът се задави в своето старание да си припомни отдавна излезлите от употреба ругателни думи на прадедите.

Застаналата до него Низа погнусена се отдръпна. Ерг Ноор се изправи.

— Обвиняването тук никак няма да помогне. Минаха времената, когато грешките можеше да бъдат преднамерени. А в този случай — Ноор небрежно завъртя ръчките на сметачната машина, — както виждате, вероятността за грешка тук е тридесет процента. Ако се добави към това неизбежната депресия в края на дежурството и още нервното разстройство от разклащането на звездолета, не се съмнявам, че вие, Пур Хис, щяхте да направите същата грешка.

— А вие? — с по-малка ярост извика астрономът.

— Аз — не. Случи ми се да видя отблизо такова чудовище в тридесет и шестата звездна експедиция… Виновен съм аз — като се надявах лично да управлявам звездолета в неизучения район, не предвидих всичко, а се ограничих с обикновена инструкция.

— Откъде сте могли да знаете, че те във ваше отсъствие ще се вмъкнат в тоя район?! — възкликна Низа.

— Трябваше да зная — твърдо отговори Ерг Ноор, с което отклоняваше дружеската помощ от страна на Низа, — за това обаче има смисъл да се говори чак на Земята…

— На Земята! — изкрещя Пур Хис и дори Пел Лин озадачено се намръщи. — И вие казвате туй, когато всичко е загубено и ни чака само гибел!

— Чака ни не гибел, а голяма борба — твърдо отговори Ерг Ноор, като се отпускаше в креслото пред масата. — Сядайте! Няма закъде да бързаме, докато «Тантра» направи обиколка и половина…

Присъствуващите безмълвно се подчиниха, а Низа и биологът си размениха усмивки — тържествуващи, въпреки цялата безнадеждност на момента.

— Край звездата безспорно има планета, аз предполагам дори, че са две, ако се съди по кривината на изогравите. [*21] Планетите, както виждате — началникът бърже нахвърли акуратна схема, — трябва да са големи и следователно да притежават атмосфера. Засега не е необходимо да кацаме — имаме още много атомарен [*22] кислород.