Когато разчистиха затрупаното с отломъци надолнище към подземната камера, намериха Мвен Мас на колене, сложил глава върху камъка на най-долното стъпало. Вероятно завеждащият външните станции в моменти на проясняване на съзнанието е правил опити да се измъкне. Сред доброволците бяха издирени лекари. Могъщият организъм на африканеца с помощта на силни лекарства се справи с контузията. Като трепереше и залиташе, Мвен Мас се вдигна, подкрепян от двете страни.

— А Рен Боз?…

Хората, обкръжили учения, станаха мрачни. Завеждащият обсерваторията дрезгаво отвърна:

— Рен Боз е жестоко обезобразен. Едва ли ще живее дълго…

— Къде е той?

— Намериха го върху източния скат на планината. Сигурно е бил изхвърлен от помещението. Нищо вече няма на върха… даже развалини не са останали.

— И Рен Боз лежи там?

— Не бива да се докосва. Има раздробени кости, счупени ребра… Коремът е разпран и вътрешностите са се изсипали…

Краката на Мвен Мас се подкосиха и той конвулсивно се хвана за подпиращите го хора. Но волята и разумът действуваха.

— Рен Боз трябва да бъде спасен на всяка цена! Той е изключително голям учен!…

— Знаем. Там има пет души лекари. Над него поставиха стерилна операционна палатка. Редом лежат двама пожелали да дадат кръв. Тиратронът, изкуственото сърце и черният дроб вече работят.

— Тогава заведете ме в помещението за разговори! Установете връзка със световната мрежа и повикайте информационния център на северния пояс! Как е спътник 57?

— Викахме го. Мълчи.

— Телескопите здрави ли са?

— Напълно.

— Открийте спътника в телескопа и го разгледайте при голямо увеличение в електронния инвертор!

Нощният дежурен в северния център за информиране видя на екрана изцапано с кръв лице. Очите блестяха трескаво. Той се вгледа старателно, преди да успее да познае завеждащия външните станции — широко известна по цялата планета личност.

— Нужни са ми председателят на Съвета за астронавтика Гром Орм и Евда Нал.

Дежурният кимна и се зае да оперира с бутоните и нониусите на паметната машина. Отговорът дойде след минута.

— Гром Орм подготвя материали и нощува в жилищния дом на Съвета. Да повикам ли Съвета?

— Повикайте го! А Евда Нал?

— Тя се намира в четиристотин и десето училище, в Ирландия. Ако трябва, ще се опитам да я извикам — дежурният погледна схемата — в пункта за разговори 5654СП.

— Много е нужно! Въпрос на живот и смърт!

Дежурният се откъсна от своите схеми.

— Нещастие ли се е случило?

— Голямо нещастие!

— Предавам дежурството на своя помощник, а сам ще се заловя изключително с вашата работа. Чакайте!

Мвен Мас се отпусна на приближеното кресло — събираше мисли и сили. В стаята се втурна завеждащият обсерваторията.

— Току-що фиксирахме положението на спътник 57. Няма го!

Мвен Мас се изправи, сякаш не бе получил никакви повреди.

— Останал е къс от предната част — площадката за приемане на кораби — продължаваше убийственият доклад. — Той лети по същата орбита. Вероятно има още дребни късове, ала те засега не са открити.

— Значи наблюдателите?…

— Без съмнение, загинали са!

Мвен Мас сви юмруци и се отпусна в креслото. Изнизаха се няколко тежки минути на мълчание. Екранът пламна отново.

— Гром Орм е край апарата в Дома на съветите — каза дежурният и дръпна ръчката.

Върху екрана, който отрази голяма, слабо осветена зала, се появи характерната, позната на всички глава на председателя на Съвета за астронавтика. Тясно, сякаш разрязващо пространството лице с едър гърбав нос, дълбоки очи под скептични ъглести вежди, въпросителна извивка на твърдо стиснати устни.

Мвен Мас под погледа на Гром Орм сведе глава, подобно на момче, направило пакост.

— Току-що загина спътник 57! — Африканецът се хвърли в признаването на вината си като в тъмна вода.

Гром Орм трепна и лицето му стана още по-остро.

— Как можа да се случи това?

Мвен Мас сбито и точно разказа всичко, без да щади себе си. Веждите на председателя на Съвета се събраха в едно, около устата се очертаха дълги бръчки, но погледът си оставаше спокоен.

— Почакайте, ще поговоря за оказване помощ на Рен Боз. Вие мислите ли, че Аф Нут?…