Намериха куклата на наследника Тутти в парка върху тревата. Тя не беше дочакала слънчевото затъмнение. Беше безнадеждно изтърбушена.

Наследникът Тутти не можеше никак да се успокои. Той прегръщаше счупената кукла и ридаеше. Куклата приличаше на момиче. Тя имаше също такъв ръст, както и Тутти — скъпа, изкусно направена кукла, която по нищо наглед не се отличаваше от мъничко живо момиче.

Сега роклята й беше разпокъсана и на гърдите й чернееха дупките от саблените удари. Допреди час тя умееше да седи, да стои, да се усмихва, да танцува. Сега тя беше станала обикновено чучело, парцал. Нейде в гърлото и гърдите й под розовата коприна хъркаше счупената пружина, както хърка стар часовник, преди да удари колко е часът.

— Тя е умряла — оплакваше се наследникът Тутти. — Какво нещастие! Тя е умряла!

Малкият Тутти не беше вълче.

— Тази кукла трябва да се поправи — каза държавният канцлер на съвещанието на държавния съвет. — Скръбта на наследника Тутти няма граници. Трябва на всяка цена да се поправи куклата.

— Трябва да се купи друга — предложиха министрите.

— Наследникът Тутти не иска друга кукла. Той иска куклата да възкръсне.

— Но кой може да я поправи?

— Аз знам — рече министърът на народното просвещение.

— Кой?

— Ние забравихме, господа, че в града живее доктор Гаспар Арнери. Този човек може да направи всичко. Той ще поправи куклата на наследника Тутти.

Избухна общ възторг:

— Браво! Браво!

И като си спомни за доктор Гаспар, целият държавен съвет запя в хор:

Как се снемат месец и звезди,

как от камък мляко се цеди,

как се за опашка хваща звяр —

знае само докторът Гаспар.

Тозчас съставиха заповед до доктор Гаспар.

До господин доктор Гаспар Арнери.

Изпращайки ви с настоящото повредената кукла на наследника Тутти, държавният съвет на правителството на тримата шишковци ви заповядва да поправите тази кукла до утре. В случай че куклата придобие предишния си здрав и жив вид, ще ви бъде дадена награда, каквато пожелаете; в случай че не изпълните заповедта, заплашва ви строго наказание.

Председател на държавния съвет: държавен канцлер…

И в същия миг канцлерът се разписа. Веднага удариха големия държавен печат. Той беше кръгъл с изобразен на него натъпкан догоре чувал.

Капитанът на дворцовата гвардия граф Бонавентура, придружен от двама гвардейци, се отправи в града, за да подири доктор Гаспар Арнери и му предаде заповедта на държавния съвет.

Те яздеха на коне, а зад тях вървеше карета. Там седеше един дворцов чиновник. Той държеше куклата на колене. Нейната чудесна главица с подстригани къдри беше клюмнала печално на рамото му.

Наследникът Тутти престана да плаче. Той повярва, че утре ще му донесат възкръсналата, здрава кукла.

Така тревожно мина денят в двореца.

Но как свършиха похожденията на хвърчащия продавач на балончета?

Него го изнесоха от залата — това ние знаем.

Той отново попадна в сладкарското отделение.

И тук стана катастрофа.

Един от слугите, който носеше тортата, стъпи върху една портокалова коричка.

— Дръж се! — извикаха слугите.

— Помощ! — извика продавачът, почувствувал, че тронът му се разклаща.

Но слугата не се задържа. Той се строполи върху твърдия под, настлан с плочки. Вирна дългите си крака и провлечено заскимтя.

— Ура! — развикаха се във възторг чирачетата.

— Дяволи! — рече продавачът с безнадеждна тъга, като падна подир слугата заедно с блюдото и тортата на пода.

Блюдото се разби на парчета. Снежни буци крем се разхвърчаха на всички страни. Слугата скочи и избяга.

Чирачетата скачаха, танцуваха и крещяха.

Продавачът седеше на пода между отломките, в локва малинов сироп и в облаци от хубав френски крем, които печално се стапяха по развалините на тортата.

Продавачът с облекчение видя, че в сладкарското отделение се намират само чирачетата, а тримата главни сладкари ги няма.

„С чирачетата аз ще се спазаря и те ще ми помогнат да избягам — реше той. — Моите балончета ще ме спасят.“

Той здраво държеше връвчицата с балончетата.

Чирачетата го наобиколиха от всички страни. По очите им той виждаше, че балончетата са съкровище, че за чирачето е мечта и щастие да притежава дори едно балонче.

Той рече:

— Омръзнаха ми много тия приключения. Аз не съм мъничко момче и не съм герой. Не обичам да летя, боя се от тримата шишковци, не умея да украсявам тържествените торти. Много ми се иска да освободя двореца от своето присъствие.