Чирачетата престанаха да се смеят. Балончетата се полюляваха, въртяха се. От това движение слънчевата светлина припламваше в тях ту със син, ту с жълт, ту с червен пламък. Те бяха чудесни балончета.

— Можете ли да уредите бягството ми? — запита продавачът, като дърпаше връвчицата.

— Можем — рече едно чираче тихо. И добави: — Дайте ни вашите балончета.

Продавачът побледня.

— Добре — рече той равнодушно, — съгласен съм. Балончетата струват много скъпо. Мене много ми трябват тези балончета, но аз съм съгласен. Вие ми харесвате. Имате такива весели, открити лица и звънливи гласове.

„Дявол да ви вземе!“ — добави той на ума си.

— Главният сладкар е сега в склада — рече чирачето. — Той размерва продуктите за сладкишите, които поднасят за вечерния чай. Ние трябва да свършим, преди да се върне той.

— Вярно — съгласи се продавачът, — не бива да се бавим.

— Ей сега. Аз знам една тайна.

Като каза тези думи, чирачето се приближи до една голяма бакърена тенджера, която стоеше върху един куб, иззидан с плочки, после вдигна похлупака.

— Дайте балончетата — настоя то.

— Ти да не си се побъркал! — разсърди се продавачът. — Защо ми е твоята тенджера? Аз искам да избягам. Да не искаш да влизам в тенджерата, а?

— Тъкмо така.

— В тенджерата?

— В тенджерата.

— А после?

— После ще видите. Влезте в тенджерата. Това е най-добрият начин, по който можете да избягате.

Тенджерата беше толкова голяма, че в нея можеше да влезе не само слабичкият продавач, но дори и най-дебелият от тримата шишковци.

— Влезте по-скоро, ако искате да успеете навреме.

Продавачът надникна в тенджерата. Тя нямаше дъно. Той видя черна пропаст като кладенец.

— Добре — въздъхна той. — Щом искаш в тенджерата, ще вляза в тенджерата. Това не е по-лошо от полета във въздуха и кремовата вана. И тъй довиждане, малки мошеници. Получете си откупа за моята свобода.

Той развърза възела и раздаде балончетата на чирачетата. Стигнаха за всички: тъкмо двадесет парчета, всекиму на отделна връвчица.

После с присъщата му непохватност той влезе в тенджерата с краката напред. Чирачето захлупи похлупака.

— Балончета! Балончета! — викаха чирачетата във възторг.

Те изтичаха от сладкарското отделение долу на ливадката в парка, под прозорците на сладкарското отделение.

Тук на открит въздух беше много по-интересно да си поиграят с балончетата.

И изведнъж в трите прозореца на сладкарското отделение се появиха тримата сладкари.

— Какво? — избоботи един от тях. — Какво е това? На какво прилича това безредие? Марш назад!

Чирачетата бяха така изплашени от вика, че изпуснаха връвчиците.

Щастието свърши.

Двадесет балончета бързо полетяха нагоре в сияещото синьо небе. А чирачетата стояха долу на тревата сред дъхавите цветове на секирчето, със зинали уста и вирнати глави в бели калпаци.

Вие помните, че тревожната нощ на доктора свърши с появяването на въжеиграча и гимнастика Тибул от камината.

Какво са правили двамата призори в работилницата на доктор Гаспар, остава неизвестно. Леля Ганимед, уморена от вълнение и дългото очакване на доктор Гаспар, заспа дълбоко и сънува кокошка.

На другия ден — значи тъкмо в оня ден, когато продавачът на детски балончета прилетя в Двореца на тримата шишковци и когато гвардейците намушкаха куклата на наследника Тутти — с леля Ганимед стана една неприятност. Тя изпусна мишката от капана. Тази мишка миналата нощ беше изяла един фунт мармалад. Още по-рано, през нощта в петък срещу събота, тя беше катурнала една чаша с карамфил. Чашата се счупи, а карамфилът, кой знае защо, доби миризма на валерианови капки.

През тревожната нощ мишката се хвана в капана.

Когато стана рано сутринта, леля Ганимед вдигна капана. Мишката седеше с крайно равнодушен вид, като че не за пръв път седеше зад решетки. Тя се преструваше.

— Не яж друг път мармалад, щом не е твой! — рече леля Ганимед, като постави капана на лично място.

След като се облече, леля Ганимед отиде в работилницата при доктор Гаспар. Тя се готвеше да сподели с него радостта си. Вчера сутринта доктор Гаспар беше й изразил съчувствието си за загубата на мармалада.

— Мишката обича мармалада, защото в него има много киселини — рече той.