— В комплекта няма конци — обясни Дарий.

— Не може ли да намерим отнякъде? — попита Ерик, като гледаше навсякъде, но не и в мен. — Мога да отида с камиона на Хийт до някоя болница и Стиви Рей да наложи нейния психически контрол на лекарите там. Ще донесем, каквото трябва, и ще можеш да я зашиеш.

— Да, можем да свършим тази работа. Ако искате, мога дори да ви доведа доктор. После ще изтрием паметта му и ще го върнем — предложи Стиви Рей.

— Добре, Стиви Рей, това може и да става — казах, леко притеснена, че си говорим за отвличане и промиване на мозъци.

— Но на мен не ми харесва.

— Проблемът не е толкова прост — отвърна Дарий.

— Я ми обяснете какво му е сложното — повдигна се на лакът Хийт. Макар и в ужасно състояние, той намери сили да ми се усмихне.

— На Зоуи й трябва повече от лекарска грижа. Тя трябва да бъде сред възрастни вампири, за да прескочи трапа.

— Чакай малко — обадих се аз. — Нали каза, че съм свършила с умирането?

— Да, що се отнася до конкретната рана. Но ако не си сред сборище от вампири, което значи повече от един, двама или трима от нас, щетите, нанесени на организма ти, ще те оставят без енергия и тялото ти ще започне да отхвърля Промяната — воинът замълча за момент, за да даде възможност на мозъците ни да смелят казаното, после продължи тихо. — И ще умреш от това. Може да се завърнеш при нас като Стиви Рей и останалите червени хлапета, но може и изобщо да не се върнеш.

— Или да се завърнеш като оня ненормалник Старк и да ни избиеш — добави Афродита.

— Така че просто нямаш друг избор — продължи Дарий. — Трябва да те върнем в «Дома на нощта».

— Отврат! — простенах аз.

— Но тя не може да се върне. Калона е там — поклати глава Ерин.

— Да не споменаваме за гарваните-демони — добави Шоуни.

— Нали един от тях й причини това? — намеси се и Ерик. — Така ли беше, Хийт?

— Да. Чудовището беше отвратително — кимна Хийт.

Видях, че надига една кутия с бира, която Ерик му подаде, докато го гледаше как се тъпче с «Доритос». Зарадвах се за него. Изглеждаше много по-добре, почти приличаше на себе си, което доказва, че «Доритос «и бирата наистина са здравословни храни.

— Може да я нападнат отново, затова си мисля, че ако я върнем там, няма да е безопасно за нея. Така ще им дадем възможност да я довършат — каза Ерик.

— Може и да не стане така — замислих се аз. — Гарванът не ме нападна, не и с умисъл. Искаше да атакува Хийт и аз му се изпречих на пътя. Всъщност се ужаси, когато видя, че ме е наранил.

— Защото каза, че баща му те е търсел — кимна Хийт. — Сега си спомням ясно. Той направо полудя от страх, че те е наранил. Зоуи, много съжалявам! Едва не умря заради мен.

— Казах ли ти аз? — извика в лицето му Афродита. — Всичко е станало по твоя вина. Не трябваше да си там!

— Споко, Афродита — извиках. Исках да вдигна ръка, за да я накарам да замълчи, но Дарий ме спря с едно «не мърдай». И беше прав, защото наистина болеше много, когато се движех. Затова реших да зарежа жестовете и да се справя само с думи, което щеше да бъде трудна работа. — Продължаваш да нападаш Хийт. Какво толкова ти е направил?

Тя ме погледна и мога да се закълна, че се смути… Афродита се смути!

— Какво става, Афродита? — изгледах я строго. Вместо нея чух Стиви Рей да въздъхва и да казва:

— Става й. Нали е момичето с виденията, дето знае всичко? Само че този път се оказа на тъмно.

— Я не ровичкай в мозъка ми! — ядоса се Афродита.

— Ами тогава отговори на въпроса на Зоуи. В момента е прекалено зле, за да го изкара сама от главата ти — сви рамене Стиви Рей.

Афродита й обърна гръб и замънка:

— Просто очаквах да знам, ако ще умираш. Това е всичко.

— Ха! — възкликнах от името на всички, които я гледаха с ням въпрос.

Тя въздъхна.

— Знаеш много добре, че имах две видения за твоята смърт, така че е съвсем естествено да знам, ако ти е дошъл краят. Най-малкото, трябваше да има някакъв знак. Но Никс не ми изпрати друго видение и предположих, че футболистчето е объркало нещата. Богинята не е очаквала той да се появи тук — тя изгледа злобно Хийт и поклати глава. — Какво си ти, за Бога? Изпълняваш някакви специални задачи или какво? Забрави ли, че миналия път, когато беше тук, за малко не те убиха?

— Да, но Зоуи ме спаси, затова реших, че ако нещата отново тръгнат на зле, тя пак ще се превърне в супер герой и всичко ще е наред — отвърна нещастно Хийт. Сладкото глуповато изражение беше изчезнало от лицето му и сега ми заприлича на хлапе, на което току-що са откраднали рождения ден. — Но не мислех, че ще стана причина гадните същества почти да убият Зоуи.

— А казват, че футболистите не мислели. И как стигна до това брилянтно умозаключение? — извъртя саркастично устни Афродита.