— Хайде, стига вече — намесих се аз. — Хийт, не си виновен ти, че за малко не умрях, а онзи гарван. Мислиш ли, че бих се забъркала в това по своя воля? Да не съм луда?

— Но аз… — започна той.

Аз го прекъснах:

— Хийт, дори и да не беше дошъл, все някога щях да подам глава навън. Гадното птицеподобно каза, че ме издирват, което означава, че рано или късно щяха да ме намерят и щеше да се наложи да се бия с тях. Точка по въпроса. И, Афродита, не е задължително да знаеш всичко само защото имаш видения. Понякога нещата се случват непредвидено. Набий си го в главата и стига с тази твоя злоба. Освен това тук не става дума само за гарваните-демони. Преди да ме нападне, той изглеждаше като Неферет.

— Какво? — ахна Деймиън. — Как може да е изглеждал като Неферет?

— Нямам представа, но се кълна, че когато погледнах нагоре, тя беше там. Усмивката й беше зловеща, направо ме побиха тръпки. Примигнах и когато погледнах отново, беше изчезнала, а на нейно място стоеше онзи гарван. Само това знам.

Знаех, че има още нещо, което трябва да си спомня от случилото се, но мозъкът ми се замъгли от болката и аз се отпуснах върху възглавницата, изтощена до смърт.

— Трябва да я върнем в «Дома на нощта» настоя Дарий.

— И да я хвърлим в лапите на Неферет? Не ми звучи много разумно — начумери се Хийт.

— Въпреки това тя трябва да е там — каза Дарий.

— Няма ли друг начин? — погледнах го аз.

— Не, ако искаш да живееш.

— Тогава трябва да я върнем в училището — заключи Деймиън.

— Страхотно, няма що! Да им я поднесем на тепсия, защото чудовищата и Неферет я искат точно там — извика Афродита.

Вгледах се в нея и разбрах, че зад злобната маска, която носеше като броня, се криеше искрена тревога за мен. Беше изплашена и не можех да я виня за това. Аз също се страхувах — за себе си и за приятелите си. По дяволите, страхувах се за целия скапан свят.

— Те ме искат там, но ме искат жива — казах тържествено. — Това означава, че преди да ми направят нещо друго, първо ще ме излекуват.

— Нали не си забравила, че лечителят в «Дома на нощта» се нарича Неферет — попита Деймиън.

— Разбира се, че не съм — подразних се аз. — Просто се надявам, че Калона ще запази живота ми.

— Ами ако ти направят нещо ужасно, след като те излекуват — прошепна Афродита.

— Тогава ще се наложи да дойдете и да ме спасите — отвърнах.

— Ъ-ъ… Зоуи — заекна Деймиън. — Говориш така, сякаш се каниш да се върнеш там сама. Тая няма да стане.

— Да, няма начин — добави Ерин.

— Няма да те оставим — долетя като ехо гласът на Шоуни.

— Ние сме с теб. — Това беше Джак.

— Точно така. Няма да се делим — каза Стиви Рей. — Спомни си, че единственото общо между виденията на Афродита беше, че и двата пъти си сама. Не бива да те оставяме сама.

— Не можем всички да се върнем там — разкъса единството Ерик.

— Виж, Ерик — подсмихна се Афродита, — всички разбираме, че си умираш от ревност, като гледаш гаджето ти да пие кръв от друг. Сигурно не ти е лесно, но трябва да се научиш да търпиш, когато нещата са сериозни.

Ерик се направи, че не я чува. Погледна ме и аз забелязах, че отново, за пореден път, е бръкнал в торбата с номерата си и е извадил маската на непознат. Взрях се внимателно в него, но не открих и грам от момчето, което само преди час ме бе пожелало толкова силно, че страстта му ме бе изплашила. Но също така нямаше и следа от онзи ревнив неандерталец, който искаше да насини задника на Хийт и да ме командва като куче. Беше прикрил и двете версии на себе си толкова успешно, че започнах да се питам кой, по дяволите, е истинският Ерик.

— Стиви Рей не може да се върне с теб. Ако отиде, кой ще остане да наглежда червените хлапета? Афродита също не може да дойде. Тя е човек и, колкото и да ми се ще някой да я изяде, предполагам, че ти и Никс предпочитате да я запазите цяла.

— Преди този фукльо да изтърси още нещо, искам да ти заявя, че идвам с теб, каквото и да става — каза Хийт.

Ерик дори не мигна:

— Иди и тъпият ти задник ще бъде излапан дори по-бързо от този на Афродита. А като добавка, вероятно и Зоуи ще бъде убита, този път, наистина. За нея няма спор, тя трябва да се върне, защото иначе ще умре, но мисля, че единствено Дарий трябва да отиде с нея. Всеки друг поема огромен риск. Ще бъде затворен в «Дома на нощта» и вероятно убит.

Залата гръмна от възмущение при лишеното от нормални емоции изказване на Ерик.

— Приятели… приятели — опитах се да ги надвикам, но не ми бяха останали сили.

— Тишина! — заповяда Дарий и всички най-после замлъкнаха.

— Благодаря — усмихнах му се аз, после се обърнах към другите. — Мисля, че Ерик е прав. Всеки, завърнал се с мен, ще бъде в опасност, а аз не искам да ви губя.

— Няма ли да сте по-силни, ако сте заедно? — попита Хийт.

— Да, по-силни ще сме — отговори Деймиън.