— Калона още ли твърди, че той е завърналият се на земята Еребус?

— Да — отговори Ерин.

— И въпреки че звучи глупаво, всички му вярват — добави Шоуни.

— Всъщност днес видяхте ли Калона? — попитах отново. — Имам предвид, след срещата ни, когато се завърнахме?

— Не — поклати глава Шоуни.

Погледнах към Ерин.

— Аз също не съм го виждала — отвърна тя.

— И аз — това беше Деймиън.

— Нито пък аз, не че плача за него — добави Афродита.

— Да, но може би, само вие не сте го видели — измърморих и преместих поглед от близначките към Деймиън. — Вече уточнихме, че Калона притежава магическа сила и я използва, за да подчини останалите. Тя действа дори и на нас, ако не го погледнем право в очите и не се преборим, колкото и да е мъчително, със силата му. В противен случай ще заиграем и ние по свирката му. Но за разлика от останалите, ние знаем, че той е зъл ангел. По дяволите, трябваше да видя как стиска гърлото на Дарий, за да спра да въздишам по него!

— Копелето те е душило? — извика Афродита. — Направо побеснявам. И, ало, кокошарникът, в случай че първия път сте пропуснали, моля да си го отбележите с червени букви: на мен магията на онзи крилат изрод, която ви кара да припадате по него, не ми влияе. Аз не го харесвам. Изобщо.

— Това е истина — потвърдих аз. — Забелязах го в лечебницата. Ти наистина не си запленена от него.

— От какво точно да се запленя? Той е един грамаден простак. И никога не е облечен добре. И още, изобщо не обичам птици. Защото да умреш от птичи грип е наистина гадно. Така че, не! Той наистина не ми влияе.

— Не мога да си обясня защо — замислих се на глас.

— Защото е не нормална — каза Шоуни.

— Откачалка в костюм от човешка кожа — добави Ерин.

— Ами ако просто съм супер интуитивна и мога да видя същността му зад готината външност? Това означава, че мога да видя какво се крие и зад вашата — каза Афродита.

— Знаете ли, че може и да е права? — развълнува се Деймиън. — Ние усетихме магнетичната му сила, но за разлика от другите хлапета, успяхме да й устоим, нали?

Всички кимнахме.

— Може да е, защото всички сме свързани със стихиите — физически и интуитивно — в много по-голяма степен от другите хлапета. Може би нашите екстрасензорни способности ни помагат да не се предадем пред Калона.

— Червените хлапета казаха, че не са се влюбили в него, също като Афродита — казах аз. — А те всички притежават специални психически способности.

— Виждам накъде биеш. И теорията пасва идеално, когато говорим за новаците, но какво ще кажеш за възрастните вампири? — попита Дарий.

— Може би и твоите психически способности се променят като нашите — замисли се Афродита. — Хлапетата говорят, че всички вампири могат да въздействат психически, но това не е истина, нали?

— Не е истина, въпреки че много от нас притежават силна интуиция — обясни Дарий.

— А ти притежаваш ли? — попитах аз.

Воинът се усмихна.

— Само когато се налага да защитавам тези, пред които съм положил клетва за вярност.

— Това означава, че все пак притежаваш силна интуиция — ентусиазира се Деймиън. — Добре, хайде да видим кой от останалите вампири в «Дома на нощта» има силно развита интуиция.

— Неферет — извикахме всички в един глас.

— Това го знаем, но тя вече е взела страната на Калона, затова в момента не можем да разчитаме на нея. Кой друг?

— Деймиън! Мисля, че си на прав път — казах аз.

Всички обърнаха погледи към мен, но аз гледах към новодошлите котки в стаята. Както винаги, Деймиън схвана веднага.

— Дракона, професор Анастасия и професор Ленобия. Според мен те са най-интуитивните след Неферет.

— Следователно това, че котките им са тук, не е просто съвпадение — чукна се по главата Дарий.

— Те ни изпращат знак, за да ни покажат, че сме на прав път — каза Деймиън.

— Това е втората причина, поради която не можем да се измъкнем оттук тази нощ.

— Втората причина? — вдигна вежди Афродита.

— Първата е, че няма да мога да контролирам елементите достатъчно дълго, за да скрия всички от гарваните-демони — много съм уморена. А третата е, че ако Дракона, професор Анастасия и професор Ленобия виждат истинската същност на Калона, може би ще ни помогнат да се отървем от него.

— Ох, каква лудница! Светът се разпада. Добре е в такъв момент човек да си попсува малко — обади се Афродита.

— Това, че светът се разпада, не е извинение за лошите ти навици — казах и усетих, че звуча назидателно, също като баба.

— Значи се разбрахме: оставаме тук още един ден. Зоуи трябва да се наспи, останалите — утре ще отидете на училище, както обикновено — разпореди се Дарий.

— Разбрахме се — кимнах аз и се приближих до Деймиън. — Ще можеш ли утре да се позавъртиш около Дракона и да разбереш дали е на наша страна?