— Ще намеря начин в часа по фехтовка.

— Кой има час по магии и ритуали при професор Анастасия?

Близначките вдигнаха ръце като прилежни ученички.

— Ще я проверите ли, момичета?

— Абсолютно — каза Ерин.

— Фасулска работа — добави Шоуни.

— Аз ще говоря с Ленобия — казах.

— А ние с Дарий ще разузнаем наоколо и ще проверим къде са се разположили гадните гарвани — предложи Афродита.

— Внимавай — казах тихо.

— Не се безпокой, ще внимавам — кимна ми Дарий.

— Но, каквото и да се случи, утре трябва да напуснем това място. Интуицията ми подсказва, че не бива да оставаме тук по-дълго от необходимото.

— Съгласен, стига да си възвърнеш силите — кимна Дарий.

— Ще се оправя.

Той се замисли за момент, после каза бавно:

— Ние ще избягаме, но Калона ще тръгне след теб. Ще те преследва, докато те открие.

— Откъде си толкова сигурен? — попита Афродита.

— Кажи им как те нарича — обърна се към мен той.

Въздъхнах дълбоко и казах:

— Ая.

— Скапана… — каза Ерин.

— … работа — довърши Шоуни.

— Това се казва лоша новина — разтревожи се Деймиън.

— Наистина ли си мисли, че ти си девицата, която жените Гигуа са използвали, за да го затворят в онази пещера преди хиляда години? — зяпна Афродита.

— Очевидно.

— Дали ще помогне, ако му кажеш, че не си девица? — хвърли ми злобна усмивка тя.

Изгледах я кръвнишки. Подведена от подмятането на Афродита за новото ми положение на не девица, мислите ми неволно се насочиха към момчетата в моя живот. Изведнъж се запитах на глас:

— Чудя се защо Старк се поддава на магията на Калона, след като също е надарен от Никс. Сигурна съм, че преди да умре, той също притежаваше силна интуиция.

— Старк е абсолютен задник — каза Шоуни.

— Да, от това, което говорят за него, и от това, което видяхме, можем да кажем, че е едно голямо леке — каза Ерин.

— Умирането и всичко останало сигурно му е объркало главата, но преди да пукне и да се съживи отново, поне според мен, си беше една голяма нула — каза Афродита. — Трябва да стоим по-настрана от него. За мен по лошотия е почти равен на Калона и Неферет.

— Да. Той е като гарван-демон без криле — каза Ерин.

— Абсолютно — съгласи се Шоуни.

Не казах нищо. Седях между тях и се чувствах все по-уморена и по-виновна. Аз го целунах. Отново. Приятелите ми го мислеха за чудовище, вероятно защото си беше чудовище. Щом беше такава гадина, а фактите сочеха, че е, откъде, по дяволите, реших, че у него може да е останало нещо добро?

— Хайде, стига засега. Зо трябва да поспи — каза Деймиън и все още с Камерън на ръце, стана от мястото си. — Всички знаем какво трябва да правим. Хайде да се махаме оттук и всеки да си върши работата.

Прегърна ме със свободната си ръка и прошепна в ухото ми:

— Забрави за стихотворението на Крамиша. Не можеш да спасиш човек, който не иска да бъде спасен.

Аз също го прегърнах, но замълчах. Деймиън ми се усмихна тъжно и каза по-високо:

— Знаеш ли, аз също се затъжих за тунелите. Трябва час по-скоро да се махнем от това място.

После излезе от стаята, последван от близначките, които ми махнаха за довиждане. Велзевул се изниза след тях.

— Хайде, скъпи. — Афродита хвана ръката на Дарий и му помогна да стане от леглото. — Тази нощ няма да се връщаш в стаята си.

— Няма ли? — усмихна й се топло той.

— Няма. Напоследък синовете на Еребус са кът по тия места, затова съм решила да не откъсвам очи… и някои други части на тялото си от теб.

— Ох, ще повърна — казах, но не можах да сдържа усмивката си.

— А ти да се наспиш, чу ли? — обърна се тя към мен. — Ще ти трябват много сили, за да се оправиш с опашката от гаджета, дето те чака. Имам чувството, че Ерик и Хийт ще те изтощят повече отколкото призоваването на елементите.

— Благодаря за загрижеността — извиках ядосано.

— Няма защо. Винаги съм готова да помогна.

— Лека нощ, Жрице. Желая ти спокоен сън — успя да каже Дарий, преди Афродита да го издърпа навън.

Котките им тръгнаха след тях и аз останах сама (най-после) с моята Нала. Въздъхнах и извадих от джоба скритата там бутилка с кръв. Разклатих я, сякаш беше една от онези бутилки със студено безалкохолно в «Старбъкс», и я пресуших на един дъх. Кръвта плъзна по тялото ми като топли пръсти, но не ме зареди с енергията, която очаквах. Явно бях прекалено изтощена. Станах с мъка от леглото, съблякох противния хирургически костюм и зарових из чекмеджето за любимите си боксерки (онези със символа на Батман по тях). Измъкнах и една стара, но чиста тениска. Докато я обличах, случайно мярнах образа си в огледалото и замръзнах на място.