— Мислиш ли, че е добра идея?

— Вярвам на сестра Мери Анджела и имам лошо предчувствие за тунелите.

— По дяволите! Мразя, като говориш така.

— Аз също. Но докато бяхме тях, усетих странна мърдаща тъмнина и мисля, че знам какво означава.

— Неферет — прошепна Афродита.

— Страхувам се, че е така — потвърдих и започнах да разсъждавам на глас. — Мисля, че компанията на монахините може да не й хареса. Освен това сестра Мери Анджела ми каза, че там е място на някаква сила. Сигурно затова не се изненада много от способността ми да контролирам стихиите. Доколкото знам, наричат онова място Грото Мария — докато говорех, спокойствието и вътрешната ми увереност ми показаха, че Никс е доволна от решението ми. — Може би ще успеем да използваме онази сила там, както се възползвахме от силата над източната част на стената. Дано да ми помогне да държа всички ни скрити.

— Грото Мария? Звучи ми като нещо, дето се намира в океана, а не в Тулса. Както и да е. Само не забравяй, че мястото на силата до източната стена вече не става за нищо, откакто беше зазидано завинаги — каза тя. — А какво ще правят Стиви Рей и останалите откачалки? Без да споменавам за гаджетата ти?

— Ще ни чакат там. Поне така се надявам. Гарваните-демони ги наблюдават.

— Знаеш ли, през тези няколко дни бях все около нея. Мога да ти кажа, че е доста изобретателна и някои от малките й хитрини не са с положителен знак. — тя замълча и се размърда неудобно на стола си.

— Какво имаш предвид? — Ще ти кажа, но искам да ми обещаеш, че ще ми повярваш.

— Добре, обещавам, казвай.

— Ами, твоята НДП и торбата й с хитрини ми напомни за нещо. Нещо, което открих, след като аз и тя… нали се сещаш?

— Се Обвързахте? — казах и се опитах (безуспешно) да остана сериозна.

— Изобщо не е смешно — измърмори тя. — Доста е потискащо дори. Но зарежи сега. Помниш ли, когато говорихте със Стиви Рей за продължението на тунелите и докъде стига мрежата им?

— Да, помня — казах замислено. Повторих сцената в ума си и стомахът ми изведнъж се сви. Спомних си ясно колко неловко се почувства Стиви Рей, когато я попитах за други червени хлапета. Взрях се в Афродита, нетърпелива да чуя какво ще ми каже.

— Тя те излъга.

Знаех, че ще го каже, но от това не ми стана по-леко

— За какво точно ме е излъгала?

— Значи ми вярваш?

— За съжаление, да — въздъхнах аз. — Вие сте обвързани, което значи, че между вас съществува връзка, каквато никой друг няма с нея. Знам го от мен и Хийт.

— Добре, но… виж, не искам да сравнявам вашата връзка с нашата.

Изпъшках ядосано:

— Нямах предвид това! Вече ти казах, че има различни видове Обвързване. Връзката ми с Хийт е физическа, но ние се харесваме от години. Права ли съм, ако кажа, че Стиви Рей никога не те е привличала физически?

— Разбира се, мамка му — изръмжа Афродита.

— И двете притежавате психически умения. Съвсем логично е връзката ви да е ментална, а не физическа — казах аз.

— Добре. Радвам се, че си го разбрала. Ето защо усетих, че те лъже, когато каза, че онези червени хлапета, с които ни запозна, са единствените из тунелите. Те са много повече. Стиви Рей ги познава и поддържа връзка с тях.

— Сигурна ли си в това?

— Абсолютно и напълно — каза тя.

— Не мога сега да се тревожа и за тях, но това обяснява някои от сенките, които видях долу. Мярнах същата аура, каквато видяхме около Стиви Рей. Но това може да почака, докато се измъкнем оттук — казах, но ми стана мъчно, че НДП ме лъже.

— Мразя да нося лоши новини, но да знаеш, че Стиви Рей има повече тайни, отколкото Парис Хилтън — чанти. И за да не са само лоши, мога да те успокоя, че приятелката ти и гаджетата ти ще се измъкнат оттам и онези птичи изроди ще останат с пръст в уста.

— Да се надяваме — въздъхнах и смачках салфетката в шепата си.

— Ей — каза приятелски Афродита. — Недей да полудяваш от тази работа със Стиви Рей. Тя наистина има тайни, но мога да ти се закълна, че те обича. Знам също, че е избрала да е на страната на добрите, въпреки че понякога й е много трудно.

— Знам — въздъхнах уморено. — Сигурно има сериозна причина да не ми казва за другите червени. И на мен ми се е случвало да имам тайни от приятелите си — «Да — си казах наум, — и така обърках всичко».

— Добре. Но не си увесила нос само заради Стиви Рей. Изглежда, че имаш нужда от хапчета за смях, за да се развеселиш — тя ме огледа внимателно и вдигна вежди. — Ох, разбрах. Имаш проблеми с гаджето. Или може би е по-правилно да кажа — с гаджетата?

— Колкото и да ми е неприятно, в случая е правилно да използваш множествено число.

— Някога имахме нещо с Ерик, но всичко свърши, така че можеш да споделиш, ако искаш.

Погледнах я и си помислих: каква ирония! Можех да говоря свободно единствено с нея.