— Да, но Зоуи съвсем не е безсмъртна. Продължавам да мисля, че трябва да я убием.

— Ти си кръвожадно същество — засмя се Калона. Какво ще направиш? Ще отрежеш главата й и ще я набучиш на кол, както направи с другите две, които се изпречиха на пътя ти?

— Не ставай смешен. Няма да я убия по съшия начин, както убих тях. Би било твърде очевидно. Тя може да пострада при нещастен случай, когато отиде във Венеция утре или вдругиден.

Сърцето на Хийт затуптя толкова силно, че той беше сигурен, че те ще го чуят. Неферет беше убила двете преподавателки на Зоуи! И Калона знаеше за това и го намираше за смешно. Нямаше начин Зоуи да мисли, че в него е останало нещо добро, след като чуеше това.

Не, не е необходимо да убиваме Зоуи — рече Калона. — Скоро тя сама ще дойде при мен. Вече съм засадил семената за това. Трябва само да чакам да разцъфнат и после силите и способностите й, които са огромни, въпреки че е простосмъртна, ще бъдат на мое разположение.

— На наше разположение — поправи го Неферет.

Едното черно крило на Калона се повдигна и погали тялото на Неферет. Тя се наклони към него.

— Разбира се, моя кралице — промълви той и я целуна.

Хийт имаше чувството, че гледа порно филм, но не можеше да помръдне. Вероятно трябваше да остане там, докато те наистина започнеха да се любят, и после да се измъкне, да отиде при Зоуи и да й каже какво е чул.

Ала Неферет го изненада, като се дръпна от Калона.

— Не. Не можеш да правиш любов със Зоуи в сънищата и с очите си пред погледите на всички, а да очакваш да ти дам тялото си. Тази нощ няма да бъда твоя. Усещам присъствието й.

Тя отстъпи назад от Калона. Дори Хийт беше завладян от красотата й. Буйните й кестеняви коси се спускаха около нея. Копринената рокля й беше прилепнала като втора кожа, а гърдите й се виждаха почти целите, докато дишаше учестено.

— Знам, че не съм безсмъртна, нито съм Зоуи Редбърд, но и моите сили и способности са огромни и не трябва да забравяш, че аз убих последния мъж, който се опита да има и мен, и нея.

Неферет се завъртя, махна с ръка, раздели живия плет пред себе си и мина през него. Калона остана сам и се втренчи в гърба й.

Хийт се приготви да се измъкне бавно, когато Калона обърна глава и кехлибарените му очи се насочиха точно към мястото, където стоеше.

— Е, малко човече, сега ще разкажеш страхотна история на моята Зоуи.

Хийт погледна безсмъртния в очите и разбра две неща извън всякакво съмнение. Едното беше, че съществото ще го убие, а второто, че преди да умре, трябва някак да покаже на Зоуи истината. Хийт не трепна от погледа на крилатия, а използва цялата сила на волята си, която се беше научил да обуздава на друг вид бойно поле — футболното игрище — и я насочи чрез кръвната връзка на тяхното Обвързване, опитвайки се да намери природната стихия, е която Зоуи имаше най-силна връзка — духа. Сърцето и душата му изкрещяха в нощта. Дух, ела при мен! Помогни ми да предам посланието си на Зоуи! Кажи и, че трябва да ме намери! В това време гласът му спокойно каза на Калона:

— Тя не е твоята Зоуи.

— Моя е — отвърна Калона.

Зи! Ела при мен! — извика душата на Хийт.

— Не, ти не познаваш моето момиче.

— Душата на твоето момиче принадлежи на мен и няма да позволя на Неферет или на теб, или на някой друг да промени това. — Калона тръгна към Хийт.

Зи, само ние двамата с Калона сме, мила! Ела при мен!

– Какъв беше изразът, който вампирите употребяват? — попита Калона. — Мисля, че беше… „любопитството уби котката“. Струва ми се напълно уместен за настоящото положение.

— Аз съм идиот! — измърмори под носа си Старк, докато минаваше през главния вход на двореца.

— Нуждаеш ли се от упътване? — попита го воинът, който пазеше на прага.

— Да. Искам да знам къде е стаята на Афродита, пророчи-цата човек, която дойде с нас днес. О, аз съм Старк, воин на Висшата жрица Зоуи Редбърд.

— Знаем кой си — отвърна вампирът и отмести поглед към червените татуировки на Старк. — Всичко това е много интересно.

— Аз не бих употребил думата „интересно“.

Воинът се усмихна.

— Ти не си свързан много отдавна с нея, нали?

— Не. Само от няколко дни.

— Ще става по-добре… и по-зле.

Е, благодаря. — Старк въздъхна продължително. Въпреки че Зоуи го побъркваше, той знаеше, че никога няма да я изостави. Старк беше неин воин. Колкото и трудно да станеше, мястото му беше до нея.

Воинът се засмя.

— Апартаментът, който търсиш, е в северното крило на двореца. Тръгни наляво оттук и се качи по първото стълбище вдясно. Целият апартамент на втория етаж е определен за вашата група. Там ще намериш приятелите си.