Споменът за последния ни сън проблесна между нас. Видях в него воина на Никс, невероятното същество, което бе стояло до нея и после беше низвергнато, защото я беше обичало прекадено много. В очите му съзрях уязвимост и недвусмислен въпрос. Калона искаше да знае дали му вярвам. В съзнанието си чух думите: Ами ако съм лош само когато съм с Неферет? Ами ако истината е, че ако съм с теб, може да избера доброто?

Чух думите и отново ги отхвърлих. Сърцето ми говореше друго. Калона беше докоснал сърцето ми и въпреки че щях да му откажа и да се престоря, че той не ми е въздействал, в момента аз исках да види истината в очите ми. Показах му сърцето си и оставих очите ми да му кажат онова, което аз не можех.

Отговорът му беше да се усмихне толкова нежно, че аз бързо отместих поглед.

— Зоуи? — прошепна Старк.

— Добре съм — машинално отговорих аз.

— Бъди силна. Не му позволявай да ти влияе.

Кимнах. Усещах, че вампирите ме гледат с нещо повече от естественото им любопитство към новите ми татуировки. Погледнах през рамо и видях, че Деймиън, Джак и Близначките са се вторачили в Калона. И после съзрях Хийт. Той не гледаше Калона, а мен и беше видимо разтревожен. Помъчих се да му се усмихна, но гримасата ми по-скоро изразяваше вина.

После заговори член на Съвета и аз с облекчение съсредоточих вниманието си върху нея.

Висшия съвет е свикан на извънредно съвещание. Аз, Дуантия, откривам сесията. Нека Никс ни даде мъдростта и напътствията си.

— Нека Никс ни даде мъдростта и напътствията си — повториха останалите в залата.

Докато ни инструктираше, Ерсея ни каза имената на членовете на Съвета и описа всяка една от тях, затова знаех, че Дуантия е старшият член и задачата й е да ръководи съвещанията и да решава кога да приключат. Втренчих се в нея. Беше невероятно, че тя е на няколкостотин години. С изключение на непоклатимата самоувереност и властност, които тя излъчваше, единственият външен знак за възрастта й беше, че гъстите й коси са прошарени в сребристо.

— Имаме въпроси към Неферет и съществото, което се нарича Еребус.

Забелязах, че зелените очи на Неферет леко се присвиха, въпреки че тя грациозно кимна на Дуантия. Калона стана и се поклони на Съвета.

— Добра среща още веднъж — поздрави той Дуантия и кимна на всяка от членовете на Съвета. Пякои от тях също кимнаха.

— Имаме въпроси за произхода ти — рече Дуантия.

— Естествено е да имате — отвърна Калона.

Гласът му беше плътен и приятен и думите му прозвучаха скромно, разумно и откровено. Мисля, че всички, включително аз, искахме да го изслушаме, независимо дали му вярвахме, или не.

И после аз направих нещо глупаво и абсолютно детинско. Затворих очи и усилено се замолих на Никс. Моля те, нека Калона говори само истината. Ако той каже истината, може би има надежда за него.

– Твърдиш, че ти си Еребус, дошъл на земята — започна Дуантия.

Отворих очи и видях, че Калона се усмихва.

— Да, аз съм безсмъртно същество.

— Консортът на Никс ли си, Еребус?

Кажи истината! — заповядах му аз мислено. — Кажи истината!

— Някога бях до Никс, а после паднах на земята и сега съм тук, пред…

— До Превъплъщението на богинята — прекъсна го Неферет и стана.

— Неферет, вече знаем мнението ти кой е този безсмъртен — рече Дуантия. Не повиши тон, но думите й бяха резки и предупреждението в тях беше недвусмислено. — Искаме да чуем повече от самия безсмъртен.

— Както би сторил всеки консорт, аз се покланям на моята вампирка господарка — каза Калона и леко се поклони на Неферет, която му отправи победоносна усмивка.

Стиснах зъби.

— Очакваш ли да повярваме, че превъплъщението на Еребус на този свят няма собствена воля?

— Независимо дали е на земята, или до Никс във владенията на богинята, Еребус е отдаден на господарката си и неговите желания отразяват нейните. Уверявам ви, че знам правотата на тези думи от личен опит — заяви Калона.

И той говореше истината. Като воин на Никс Калона бе станал свидетел на всеотдайността на Еребус към богинята. Разбира се, от начина, по който Калона формулира отговора си, се подразбираше, че той твърди, че е Еребус… без да изрича лъжа.

Но нали точно за това се молех? Калона да говори само истината.

— Защо напусна владенията на Никс? — попита друг член на Съвета. Тя не му беше кимнала за поздрав.

— Бях низвергнат. — Калона отмести очи от Съвета, погледна мен и изрече остатъка от отговора си така, сякаш двамата бяхме сами в залата. — Предпочетох да напусна, защо-то вече не мислех, че служа добре на богинята. Отначало имах чувството, че съм направил ужасна грешка, и после се възнесох от земята да търся ново владение и нова господарка. Напоследък започвам да мисля, че отново бих могъл да служа на моята богиня само че този път чрез нейната представителка на земята.