— Здравей, Зоуи. Не те видях. Както обикновено, ти си заобиколена от момчета. По дяволите, те постоянно се тълпят около теб. — Той се усмихна иронично и мина покрай мен, като блъсна с рамо Старк.

— Ако изстрелям стрела с лъка си и си помисля за някой задник, ще се учудиш ли, ако уцеля Ерик? — попита ме Старк с приятен, безразличен тон.

— Аз няма да се учудя — каза Хийт.

— Момчета, от личен опит ви уверявам, че Ерик има чудесен задник — обади се Венера и тръгна след Ерик към трапезарията.

— Хей, Венера, искам да ти кажа нещо — рече Афродита.

Венера се поколеба и погледна през рамо бившата си съквартирантка, Афродита й отправи най-добрата си подигравателна усмивка на кучка и каза:

— Всичко се връща. Пожелавам ти късмет.

В същия миг забелязах, че всички в трапезарията ни гледат и разговорите са спрели.

Ерик махна властно и Венера незабавно изтърча при него. Хвана го под ръка и притисна гърди до лакътя му. И после из стаята се разнесе шепот, сякаш някой драсна клечка кибрит и го разпали.

Ерик и Зоуи са скъсали\

— Ерик е с Венера!

— Зоуи и Ерик вече не са заедно]

По дяволите.

Никога не съм го харесвал. — Хийт ме целуна по косите и после ги разроши, сякаш бях двегодишно дете.

— Знаеш, че не обичам да правиш така. Опитах се да пригладя косите си, които и без това бяха твърде пухкави, защото монахините очевидно не вярваха в машите за коса.

И аз никога не съм го харесвал. — Старк хвана ръката ми и я целуна, а сетне погледна Хийт. — Не ми харесва много, че ти и Зоуи сте Обвързани, но нямам проблем с теб.

— И аз нямам нищо против теб, но не ми харесва, че спа със Зи — отвърна Хийт.

— Хей, част от служебната ми характеристика е да я пазя,

това е всичко. ’

— Ще повърна — обади се Афродита. — Между другото, пълни с тестостерон тъпаци, трябва да знаете, че Зи заряза Ерик, а не той нея, както и да се мъчи да го представи той. Не забравяйте, че тя може да го направи и с всеки от вас, ако станете прекадено досадни. — Тя пусна ръката на Дарий, приближи се до мен и ме погледна в очите. — Готова ли си да влезеш вътре и да се изправиш пред досадните тълпи?

— След секунда — отговорих аз и се обърнах към сестра Мери Анджела. — Как е баба?

— Уморена. Боя се, че вчера е преживяла твърде много.

— Добре ли е?

— Ще се оправи.

— Може би трябва да отида при нея и…

Понечих да тръгна, но Афродита ме хвана за китката.

— Баба ти е добре. Убедена съм, че в момента тя предпочита да решиш какво да правим, откодкото да се тревожиш за нея.

— Тревожи се? Кой се тревожи? — Стиви Рей дотича от ъгъла на коридора заедно с Далас. — Здравей, Зи! Тя ме прегърна. — Извинявай, че се държах така. Предполагам, че напоследък и двете сме под голямо напрежение. Прощаваш ли ми? — прошепна тя.

Разбира се — отвърнах аз и се опитах да не сбърча нос, когато я притиснах до себе си. Тя миришеше на мазе и пръст и на още нещо противно, което не можах да позная. Хей, зарязах Ерик и сега той се натиска с Венера пред всички.

— Гадно. Все едно майка ти да забрави рождения ти ден — на висок глас каза Стиви Рей, без да обръща внимание на публиката.

Да, определено е гадно.

— Ще се разправяш ли с него, или ще подвиеш опашка и ще избягаш? — с престорено състрадателна усмивка попита тя.

— Ти как мислиш, Адо Ани? — намеси се Афродита. — Зи не бяга от битки.

— Коя е Адо Ани? — попита Хийт.

— Не знам — отвърна Старк.

— Героиня от мюзикъла „Оклахома“! — каза сестра Мери Анджела и се помъчи да сподави кикота си. — Е, ще закусваме ли? — Монахинята се усмихна и ни поведе към трапезарията.

Въздъхнах. Изпитвах желание да изкрещя и да хукна по коридора в обратната посока.

— Хайде, Зи. Да влезем вътре и да хапнем нещо. Освен това имам да кажа на всички нещо, пред което въпросът с гаджето ти бледнее. — Стиви Рей ме хвана за ръката и ме повлече към трапезарията.

Последвани от Старк, Хийт, Дарий, Афродита и Далас, ние си намерихме места до сестра Мери Анджела на маса, където вече седяха Деймиън, Джак и Близначкитс.

— Хей, Зи! Ти най-после стана! Виж какви сериозно вкусни палачинки са ни направили монахините избръщолеви Джак.

— Палачинки? Светът ми мигновено се оживи.

— Да! Има купища чинии с палачинки и бекон, както и картофени кюфтета. По-хубаво е, отколкото в денонощния магазин. — Той погледна масата малко по-нататък и изкрещя: — Хей! Подайте палачинките!