Хийт и Старк. Много висши жрици го правят. Или ще ре-шиш да се посветиш само на едно момче. Но, милинка, ти имаш толкова много години да решиш тези неща.

— Предполагам, че си права.

— Разбира се, че съм права. Аз съм стара и това означава, че мога да ти кажа, че те измъчва и нещо друго освен момчетата и Стиви Рей. Какво, пиленце?

— Имах спомен на Ая, бабо.

Тя си пое рязко дъх и това беше единственият знак за стъписването й.

— Калона беше ли в спомена?

— Да.

— Приятен ли беше, или неприятен?

— И двете. Започна ужасяващо, но докато се приближавах все повече до Ая, се промени. Тя го е обичала, бабо. Чувствам го.

Баба кимна и заговори бавно.

— Да, а-вет-си а-ге-хут-са, има логика. Ая е била създадена да го обича.

— Това ме плаши и ме кара да чувствам, че губя контрол! — извиках аз.

— Тихо, дъще. Миналото влияе на всички ни, но имаме силата да не му позволим да ни диктува как ще постъпим.

— Дори на дълбоко душевно ниво?

— Особено на дълбоко душевно ниво. Запитай се откъде произлиза най-голямата ти дарба.

— От Никс.

— Богинята тялото ти ли надари, или душата?

— Душата ми, разбира се. Тялото ми е само черупка на

душата. — Изненадах се от твърдостта на гласа си и примигах. — Не трябва да забравям, че сега това е моята душа и да мисля за Ая като за спомен от миналото.

Баба се усмихна.

— Ето, знаех си, че отново ще намериш равновесието. Косато правиш грешки, независимо дали са от този живот, или от друг, учи се от тях… за да се превърнат във възможности.

He и ако грешката ми позволи на Калона да изпепели света — помислих си аз и едва не го казах, но в същия миг баба затвори очи. Изглеждаше толкова уморена, наранена и стара, че стомахът ми се сви и ми се догади.

Извинявай, че те затрупах с всичко това, бабо.

Тя отвори очи и погали ръката ми.

— Никога не съжалявай, че си ми казала истината, а-вет-си а-ге-хут-са.

Целунах я леко по челото, като внимавах да не докосна раните й.

— Обичам те, бабо.

— И аз те обичам, а-вет-си а-ге-хут-са. Нека богинята ти да е с теб, както и благословията на предците ни.

Ръката ми хвана дръжката на вратата, когато гласът й отекна между нас силен, уверен и мъдър като всякога.

— Придържай се към истината, а-вет-си а-ге-хут-са. Не забравяй, нашият народ винаги е знаел, че в думите, които казват истината, има голяма сила.

— Ще се постарая, бабо.

— Само това искам от теб, пиленце.

Пътуването до Дома на нощта беше бавно, странно и неловко.

Беше бавно, защото въпреки че Шоуни и аз насочвахме огъня да топли копитата на конете, докато яздехме в тръс по Двайсет и първа улица и завивахме наляво по „Утика“, пътят беше хлъзгав, заледен и труден.

Беше странно, защото всичко тънеше в мрак. Градът не изглеждаше нормално, когато няма електричество. Това може да прозвучи опростено, особено след като го мисли хлапе, което би трябвало да е едно от децата на мрака, но светът не е същият, когато няма светлина.

Беше и неловко, защото Шоуни и Ерин непрекъснато ме поглеждаха, сякаш ме мислеха за бомба, която всеки момент може да избухне. Джони Бий и Крамиша не ми говореха, а Старк, който седеше зад мен на моята изумителна кобила Персефона, дори не ме държеше за кръста.

А аз? Аз само исках да си отида у Дома.

Дарий караше джипа зад нас и сигурно му се струваше, че пълзи, въпреки че трите коня успяваха да поддържат равномерен тръс. Червените новаци, водени от Стиви Рей и Ерик, вървяха след джипа. С изключение на колата и копитата на конете нощта беше тиха, макар че от време на време някой клон се отчупваше под тежестта на леда или с ужасяващ трясък се разцепваше някое дърво.

Завихме наляво по „Утика“ и аз не се сдържах.

— Пак ли няма да ми говориш?