В лошото видение аз съм с Калона. Любовници сме.

— Но в другото видение ти правиш нещо и го убиваш възрази Ленобия.

— Това беше ясно, въпреки че останалото е заплетена бъркотия — поясни Афродита. — Ето защо, както вече казах, тя трябва да отиде при него.

Тази работа не ми харесва — обади се Старк.

— И на мен — съгласи се Ленобия. — Иска ми се да знаехме повече… повече подробности каква е причината за виденията.

— Боже, колко съм тъпа! възкликнах аз и извадих от джоба си листчето, което бях пъхнала там. — Съвсем забравих за стихотворението на Крамиша.

Аз също. Мразя поезията заяви Афродита.

— А това ме озадачава, красавице моя — рече Дарий, който влезе в стаята, следван от Стиви Рей и Шоуни. — Интелигентно момиче като теб би трябвало да й се наслаждава.

Афродита му се усмихна мило.

— Ще ми бъде приятно, ако ти ми четеш стихове, но всъщност ще ми хареса каквото и да ми четеш.

— Отвратително — подхвърли Шоуни, докато отиваше да седне до Ерин.

— Абсолютно — ухили се Ерин на сестра си.

— Добре, че не пропуснахме обсъждането на стихотворението — отбеляза Стиви Рей, настани се до мен и погали Нала. — Чудех се какво е измислила Крамиша.

— Ще го прочета на глас — предложих аз.

– Неприятно ми е да го кажа, но мисля, че това е от Калона за теб. — Афродита наруши мълчанието, което настъпи, след като прочетох стихотворението.

— Да, и на мен така ми се струва — съгласи се Стиви Рей.

— По дяволите! — измърморих аз.

— Тази работа не ми харесва — повтори Старк.

— Вече го каза — напомни му Афродита. — На никого от нас не му харесва, но това няма да накара тъпото стихотворение да изчезне.

— Пророчество — поправи я Деймиън. — Стиховете на Кра-миша са пророчески.

— Това не е непременно лошо — обади се Дарий. — Пророчество означава, че сме предупредени.

— Стиховете на Крамиша и виденията на Афродита се комбинират и ни въоръжават с мощно средство — заяви Ле-нобия.

— Ако съумеем да ги изтълкуваме — рекох аз.

— Изтълкувахме последното — напомни ми Ленобия. — Ще разгадаем и това.

— Независимо от другото, мисля, че всички сме съгласни, че Зоуи трябва да отиде при Калона — каза Дарий,

За това съм създадена — обадих се аз и думите ми привлякоха вниманието на всички. — Мразя го и не знам какво да направя. През повечето време имам чувството, че съм гигантска снежна топка, която се търкаля по планински склон през зимата, но не мога да пренебрегна истината. — Спомних си какво ми прошепна Никс и добавих: В истината има сила, така както и във вземането на правилното решение. Истината е, че аз съм свързана с Калона. Спомням си връзката и че ми беше трудно да се справя с него, но веднъж нещо в мен го победи. Трябва да открия това нещо и да направя избора да го победя отново.

— Този път може ли завинаги? — попита Стиви Рей.

— Сериозно се надявам да е така.

— Е, и няма да бъдеш сама — каза Старк.

— Точно така — потвърди Деймиън,

— Абсолютно — обади се Шоуни.

— Да — съгласи се и Ерин.

— Всички за един и един за Зоуи! — провикна се Стиви Рей.

Погледнах Афродита, която въздъхна драматично.

— Е, добре. Където са интелектуалните изроди, там съм и аз.

Дарий я прегърна.

— И ти няма да бъдеш сама, красавице моя.

Едва след известно време осъзнах, че Стиви Рей не е казала, че ще се присъедини към нас.

— Солидарността ви е хубаво нещо, но не можем да действаме, защото не знаем къде е Калона — рече Ленобия.

— В моя сън аз го намерих в замък на някакъв остров уточних аз.

— Нещо видя ли ти се познато? — попита Деймиън.

— Не, но беше много красиво. Водата беше невероятно

синя и навсякъде имаше портокалови дръвчета.

— Това не стеснява много кръга — отбеляза Афродита. — Портокалови дръвчета има на много места… Флорида, Калифорния, Средиземноморието. И на всичките тези места има острови.