— Какво е това?

— Проявление на злото бавно отговори Калона, сякаш му беше трудно да произнесе думите.

— Но ти не беше ли в царството на Никс? Как е проникнало злото там?

— Злото и доброто са навсякъде. Така са устроени светът и Другият свят. Трябва да има равновесие дори във владенията на Никс.

— И затова й е бил необходим воин? попитах аз, докато гледах как картината отново се смени и показа Калона с блестящи бели криле как върви след Никс, която се разхождаше в тучна ливада. Очите му се стрелкаха насам-натам и оглеждаха района около и зад богинята. Единият меч беше в ръката му, а другият готов в ножницата.

— Да, затова й беше необходим воин.

— Необходим — повторих аз думата и после успях да откъсна очи от Калона в миналото и да погледна Калона в настоящето. — Ако тя все още се нуждае от воин, защо си тук, а не там?

Той стисна челюсти и очите му се изпълниха с болка. Когато отговори, гласът му беше тъжен.

— Гледай и ще видиш истината.

Отново се съсредоточих върху променящите се сцени и видях, че Никс стои пред Калона. Той беше коленичил пред нея, също както когато аз влязох в съня му, и плачеше. Реинкарнацията на Никс приличаше на статуята на Дева Мария в бенедиктинския манастир толкова много, че се стъписах. Продължих обаче да гледам и видях, че нещо не е наред с Никс. За разлика от красотата на Дева Мария спокойното изражение на Никс беше някак сурово и изглеждаше по-каменно от статуята.

Моля те, не го прави това, богиньо моя!

Гласът на Калона се извиси към нас. Звучеше така, сякаш той се молеше.

Аз не правя нищо, Калона. Ти имаш избор. Дори на воините се дава правото на свободен избор и не изисквам те да го използват мъдро. Изненадах се колко студено говори Никс. За миг тя ми напомни на Афродита, каквато беше преди.

Не мога да се сдържа. Създаден съм да чувствам. Това не е свободен избор, а орис.

И въпреки това, като твоя богиня ти казвам за какво не си предопределен. Твоята воля те е формирала.

Не мога да превъзмогна чувствата си! Не мога да се променя и да бъда друг!

Грешиш, воине мой, затова ще платиш последиците от грешката си.

Никс вдигна съвършената си ръка и щракна с пръсти срещу Калона. Воинът се повдигна над земята и полетя назад, като се преобръщаше.

Започна да пада, да крещи и да се гърчи. Най-после стигна до земята, сразен, наранен и окървавен. Тупна в тучна нива, която приличаше на прерия с високи треви. Крилата му се превърнаха от бели в гарвановочерни, каквито са днес.

С вик, изпълнен е болка, той вдигна ръка и избърса видението от миналото. Въздухът пред нас потрепери и отново се превърна в градината на покрива на замъка. Калона пусна ръката ми и седна на пейка под портокалово дръвче. Не каза нищо. Седеше и гледаше искрящото синьо на Средиземно море.

Застанах пред него и се втренчих в лицето му, сякаш можех да прочета истината по изражението му.

— Защо те изхвърли? Какво направи?

Той ме погледна.

— Обичах я прекалено много. — Гласът му беше толкова безчувствен, сякаш принадлежеше на призрак.

— Как така си я обичал прекалено много? — машинално попитах аз, макар че се сетих какъв е очевидният отговор. Имаше различни видове обич… и любовта на Калона към Никс явно е била от неправилния вид.

— Ревнувах. Дори мразех Еребус.

Примигах изумено. Еребус беше консорт на Никс, вечният й любим.

— Любовта ми към нея ме накара да наруша клетвата си. Бях толкова обсебен от нея, че вече не можех да я закрилям. Провалих се като неин воин.

— Това е ужасно отбелязах аз и се замислих за Старк. Той беше положил клетва само преди няколко дни, а вече знаех, че сърцето му ще се разбие, ако не успее да ме защити. Колко ли дълго Калона е бил воин на Никс? Векове? Колко продължава частица от вечността?

Колкото и да беше невероятно, изпитах съжаление към Калона. Но не трябваше да го съжалявам! Вярно, богинята бе разбила сърцето му и го беше изгонила от царството си, но после беше станал лош. Беше се превърнал в злото, срещу което по-рано се бе борил. Калона кимна, сякаш прочете мислите ми.

— Извърших ужасни неща. И продължавам да ги върша. Изхвърлянето ме промени. Станах безчувствен. Търсих ли, търсих, век след век, опитвайки се да открия нещо или някого, който да запълни кървящата рана, която Никс остави в душата и сърцето ми. И когато я намерих, не знаех, че тя не е реална, а е само илюзия, създадена да ме вкара в клопка. С готовност се хвърлих в обятията й. Знаеш ли, че когато започна да променя формата си и да се превръща в пръст, от която беше направена, тя се разплака?