— Гаджетата намаляха. Зоуи скъса с Ерик.

Сериозно? — не повярва Деймиън.

— Да, крайно време беше. Властният егоист трябваше да си ходи — заяви Афродита.

И Зоуи наистина ли е добре? — отново попита Деймиън.

На Афродита не й хареса прекадено проницателният му поглед. Тя нямаше абсолютно никакво намерение да им казва, че Калона е нахлул в съня на Зоуи и затова Старк спи при нея. Нямаше да говори и за видението си… нещо, за което с удоволствие би обвинила Зоуи, когато Деймиън се ядосаше, че не е споменала за това. И за да обезкуражи и подразни любопитното хлапе, Афродита повдигна едната си съвършена вежда и му се усмихна загадъчно и подигравателно.

Ти пък кой си? Обратната й майка?

Както Афродита предполагаше, Деймиън мигновено се вбеси.

— Не! Аз съм й приятел.

— Моля те. Всички го знаем. Зоуи е добре. Господи, остави я да диша спокойно.

Деймиън се намръщи.

— Тревожа се за нея, това е всичко.

— Къде е Хийт? Той знае ли, че тя е скъсала с Ерик и спи със Старк! — Джак завърши изречението с драматичен шепот.

Афродита завъртя очи.

— Изобщо не ми пука къде е Хийт и освен ако не се нуждае от закуска, мисля, че и Зоуи не се интересува къде е той. Тя е заета — изговори отчетливо Афродита. Всъщност не искаше да обижда Деймиън и гаджето му Джак, но да ги отреже и да ги накара да млъкнат беше единственият начин Деймиън да не й се бърка в работата. И всеки път имаше успех сто процента. Тя се обърна към Дарий, който стоеше до нея и я наблюдаваше развеселено, но и загрижено. — Готов ли си да тръгваме, красавецо?

Разбира се. — Той погледна Деймиън и Джак, преди да затвори вратата. — Ще се видим след залез слънце.

— Добре! — изчурулика Джак, а Деймиън само изгледа изпитателно Афродита.

Те излязоха в коридора и Афродита направи само две крачки, когато Дарий я хвана за китката и я дръпна да спре. Преди тя да успее да каже нещо, той сложи ръце на раменете й и я погледна в очите.

— Имала си видение.

Афродита усети, че очите й се напълват със сълзи. Тя беше абсолютно луда по едрото мускулесто момче, което, изглежда, много държеше на нея.

— Да.

— Добре ли си? Бледа си и очите ти са кръвясали.

— Добре съм — отвърна Афродита, макар че дори за нея думите й не прозвучаха убедително.

Дарий я прегърна и тя му позволи да я притисне до себе си, успокоена от силата му.

— Лошо ли беше? Като последния път?

По-лошо. — Завряла лице в гърдите му, Афродита говореше толкова тихо и мило, че би стъписала всеки, който я познава.

— Пак ли видя смъртта на Зоуи?

— Не. Този път беше краят на света, но и Зоуи беше там.

— Ще отидем ли при нея?

— Не. Тя спи със Старк. Калона нахлува в сънищата й, но когато спи с друг, го държи на разстояние.

Добре.

В дъното на коридора се чу шум и Дарий дръпна Афродита в ъгъла и навътре в сенките. Покрай тях мина монахиня, която не ги забеляза.

— Хей, като говорим за сън… Знам, че Зи е Висша жрица, но тя не е единствената, която се нуждае от сън за разхубавяване — прошепна Афродита, когато отново останаха сами в коридора.

Дарий я погледна замислено.

— Права си. Сигурно си изтощена, особено след като си имала видение.

Не говорех само за себе си, господин Мъжественост. Мислех си къде да отидем и ми хрумна гениална идея, ако мога сама да се похваля.

Дарий се усмихна.

— Убеден съм, че това го можеш.

— Разбира се. Спомних си, че ти каза на сестрите пингвини, че не трябва да безпокоим Старк поне осем часа. Той не е в частната си, много тъмна и уютна стая, която е трагично празна. — Афродита се повдигна на пръсти и притисна устни до врата и после до ухото му.

Дарий се засмя и я прегърна.

— Гениална си.

По пътя към освободената стая на Старк Афродита разказа на Дарий за видението си и за съня на Зоуи. Той я слушаше мълчаливо и внимателно и това беше второто нещо, което я привличаше към него.

Първото беше, че Дарий е абсолютно готин, разбира се.

Стаята на Старк беше уютна и тъмна, осветена само от една свещ. Дарий придърпа стол до вратата и подпря дръжката, за да не я отвори някой. След това започна да рови в дрешника в ъгъла на стаята, извади чисти чаршафи и одеяла и оправи леглото, без да каже, че не иска Афродита да спи в завивките на ранен вампир.

Тя го наблюдаваше, докато събуваше ботушите и дънки-те си и измъкваше сутиена си изпод тениската. Замисли се колко странно е чувството, че някой се грижи за нея… някой, който я харесва заради самата нея… и това беше голя-

ма изненада. Момчетата я харесваха, защото беше готина, богата, известна и предизвикателна, или най-често защото беше кучка. Афродита не преставаше да се учудва колко много момчета харесват кучките. Те не я харесваха, защото беше Афродита. Всъщност момчетата не губеха време да разберат какво представлява тя под хубавите коси, дългите крака и държането й. Ала най-големият шок във връзката й с Дарий беше фактът, че още не са правили секс. Разбира се, всички мислеха, че те го правят като зайци, и тя ги оставяше да продължават да си мислят така… дори ги поощряваше. Обаче нямаше чувството, че това е странно. Спяха заедно и дори имаха сериозно разгорещени моменти, но не бяха отишли по-далеч. Афродита се стресна, когато изведнъж прозря какво става между нея и Дарий… Те я караха бавно и се опознаваха. Тя откри, че й харесва да действат бавно и да се опознават с Дарий.