Паметта й се възвърна, а с нея и паниката, която я накара да се задъха. Бяха я затворили там и слънцето изгряваше! Макар че ясно съзнаваше предателството и виждаше къде се намира, Стиви Рей не можеше да повярва.

Отново й се догади. Тя затвори очи и се опита да възвърне душевното си равновесие. Докато очите й бяха затворени, Стиви Рей можеше да контролира ужасяващото главо-замайване и мислите й започнаха да се избистрят.

Бяха го направили червените новаци. Никол закъсня за срещата им. Това не беше толкова изненадващо, но Стиви

Рей се ядоса и й омръзна да чака. Тя се готвеше да излезе от празните тунели и да се върне в Дома на нощта, когато Никол и Стар най-после влязоха в подземието. Те се смееха и шегуваха и очевидно току-що бяха пили кръв. Лицата им бяха зачервени, а очите им блестяха в алено от свежа кръв. Стиви Рей се опита да поговори с тях, дори да ги вразуми и да ги убеди да се върнат в Дома на нощта с нея.

Двамата червени новаци дълго подхвърляха иронични забележки и измисляха глупави извинения да не тръгнат с нея.

Не, вампирите не ни позволяват да ядем боклуци, а ние обожаваме боклучавата храна!

Училище „Уил Роджърс“ е наблизо. Ако искам да ходя на училище, ще отида там… щом се мръкне… да вечерям.

Въпреки това Стиви Рей остана сериозна и им даде добри основания да се върнат в Дома на нощта. Обясни им, че там не само е техният дом, но и все още не знаят много неща. Те се нуждаеха от Дома на нощта.

Двамата й се присмяха, нарекоха я бабичка и отвърнаха, че е страхотно да живеят в депото, особено след като сега е само на тяхно разположение.

И после в подземието дойде Къртис. Беше задъхан и развълнуван. Стиви Рей си спомни, че изпита лошо предчувствие веднага щом го видя. Истината беше, че не го харесваше. Той беше едро, глупаво свинарче от североизточна Оклахома и мислеше, че жените са едно ниво под шопарите по селяшката скала за оценяване на хората.

— Да! Намерих го и го ухапах! — изграчи той.

— Онова нещо? Шегуваш се. Той мирише гадно — отвърна Никол.

— А как го задържа неподвижно, докато пиеше от него? — попита Стар.

Къртис избърса устни с ръкава си. На ризата му имаше размазано червено петно. Стиви Рей долови мириса му и се стъписа. Репхайм! Това е кръвта на Репхайм!

— Първо го цапардосах и повалих на земята. Не беше трудно, защото крилото му е счупено и е ранен.

— За какво говориш? — троснато попита Стиви Рей.

Той примига недоумяващо. Тя се приготви да го сграбчи, да го разтърси и може би дори да помоли земята да се отвори и да го погълне, когато Къртис най-после отговори.

Говоря за птицечовека. Как ги наричате? Гарвани-демони? Един от тях се появи тук. Гонихме го из цялото депо. На Ники и Стар им писна да се занимават с него и отидоха да ядат тако, но аз обичам пилета, затова продължих да го преследвам. Приклещих го чак на покрива, в едната кула, онази, която е далеч от дървото. Къртис посочи нагоре и вляво. — Там го спипах.

— И вкусът му ли е същият като миризмата? Шокът и отвращението на Никол бяха очевидни като любопитството й.

Къртис повдигна мускулестите си рамене.

— Хей, аз бих изял всичко. Или всеки.

Тримата се запревиваха от смях.

— Хванал си гарван-демон на покрива?

— Да. Не знам какво правеше тук долу, особено след като е пребит и осакатен. — Никол погледна Стиви Рей и повдигна едната си вежда. — Въпреки че ти каза, че сега може да се върнем в Дома на нощта, защото Неферет и Калона са избягали. Те, изглежда, са оставили някои неща. Или изобщо не са заминали.

— Заминаха — настоя Стиви Рей и тръгна към вратата на подземието. — Е, никой от вас ли не иска да се върне в училището с мен?

Тримата мълчаливо поклатиха глави. Червените им очи следяха всяко нейно движение.

— Ами другите? Къде са те?

Никол сви рамене.

— Там, където искат да бъдат. Следващия път, когато ги видя, ще им кажа, че ти искаш да се върнат в училище.

— Хей, страхотно — пошегува се Къртис. — Хайде всички да се върнем в училище! Сякаш искаме да сме там.

— Вижте, трябва да тръгвам. Слънцето скоро ще изгрее. Но още не съм приключила разговора с вас. И трябва да знаете, че може да доведа другите червени новаци да живеят тук, въпреки че официално ще бъдем част от Дома на нощта. И ако това стане, вие може или да бъдете с нас и да се държите прилично, или трябва да се махнете оттук.