И ще предупредим официално всички ученици да бъдат максимално предпазливи и бдителни и да ни съобщават за всичко необичайно, което чуят или видят - добави Дракона. \

– Това предложение звучи добре - съгласи се Пентеси-лея.

– Така да бъде, на мен също ми звучи добре - каза Стиви Рей. После се поколеба за миг и попита: - Хм, просто се чудех, аз в кой клас трябва да бъда?

– И аз се чудех същото - добави Крамиша.

– И аз - обади се Далас.

– Ще се върнете в класовете, в които сте били, преди да напуснете каза Ленобия нежно и им се усмихна, сякаш това с „напускането“ бе някаква непредвидена ваканция, вместо непредизвестена смърт. Но заради начина, по който го каза, всичко това прозвуча съвсем нормално.

После се обърна към Стиви Рей:

– Вампирите сами избират своя път на развитие и областта, която искат да изучават. Не в клас с останалите новаци, а в средата на възрастни вампири, които са експерти в своите области. Ти избрала ли си с какво искаш да се занимаваш?

Макар всички да се бяха взрели в нея е очакване, Стиви Рей изобщо не се поколеба в отговора си:

Никс. Искам да уча за Висша Жрица. Искам да стана такава, защото съм го заслужила, а не защото съм единственият червен вампир в цялата вселена.

Но ние нямаме Висша Жрица, която би могла да те обучава. Не и откакто Неферет отпътува - каза Пентесилея и стрелна Ленобия с поглед.

– В такъв случай предполагам, че сама ще се обучавам, докато не си върнем Висшата Жрица обратно.
– Стиви Рей погледна Пентесилея в очите и добави: - И нямам предвид Неферет. А сега мисля да отида до абатството, както вече казах. Като се върна, ще им съобщя да се готвят за часове от утре.

Всички започнаха да излизат от залата, когато Дракона я придърпа настрана:

– Искам да ми обещаеш, че ще бъдеш внимателна каза той Имаш сили и способности на границата на възможното, но не си безсмъртна, Стийи Рей. Не забравяй това.

– Ще бъда внимателна, обещавам.

– Аз ще отида с нея каза Крамиша.
– Ще хвърлям по едно око на небето за разни птицеподобни. Притежавам дарбата да крещя смъртоносно. Ако само се покаже някой от тях, ще се постарая целият свят да научи.

Дракона кимна, но не изглеждаше особено убеден. Стиви Рей изпита истинско облекчение, когато Ленобия го повика и започна да си говори с него за часовете му по фехтовка. Имаше идея да ги направи задължителни за всички ученици.

Стиви Рей се изниза от стаята и започна да се чуди как да се отърве от Крамиша, която се бе лепнала за нея. Точно тогава и Далас се присъедини към тях:

– Може ли да поговорим за миг, преди да тръгнеш!

– Ще те чакам в колата на Зоуи - каза Крамиша.
– И не, няма да се отървеш от мен.

Стиви Рей я изгледа как се отдалечава по коридора и след това неохотно се обърна към Далас. ^

– Може ли да влезем вътре?
– попита той.

– Да, но трябва да тръгвам след малко.

Без да казва нищо, Далас отвори вратата пред нея и двамата пристъпиха в хладната и мрачна стая, в която се носеше миризма на книги и полирани дървени мебели. ^

– С теб няма да сме заедно повече, нали?
– каза той набързо.

– Моля? Няма да сме заедно? Какво искаш да кажеш/

Той скръсти ръце пред гърдите си изглеждаше много сконфузено:

– Имам предвид, че бяхме нещо като гаджета. Ти беше приятелката ми. Но вече не искаш да си такава и аз го разбирам. Права си, че не можах да направя абсолютно нищо, за да те защитя от онова птицеподобно. Искам само да знаеш, че няма да се превърна в някой задник заради това, че се разделяме. Все още ще съм до теб, момиче, защото ти винаги Lite си моята Висша Жрица.

– Аз не ибкам да късаме!
– изстреля Стиви Рей.

– Не искаш ли?

– Не.

Наистина не искаше. Изведнъж се замисли за него, за сърцето и добротата, която го изпълваше, и беше очевидно, че мисълта да го загуби никак не й хареса.

– Далас, извинявай, че се държах така. Бях ранена и не на себе си, но не съм искала да те засегна. Аз самата не можех да изляза от проклетия кръг, така че нямаше начин нито ти, нито който и да било друг да влезеше при мен.

Той я стрелна с поглед:

– Но гарванът влезе някак си.

Ами да, както ти каза, той е на страната на Мрака отвърна тя, макар че начинът, по който Далас спомена Репхайм, й подейства като студен душ.

– Има много същества на страната на Мрака наоколо -каза Далас.
– И голяма част от тях като че ли все налитат на теб. Така че бъди предпазлива, става ли?
– Той се протегна и отметна руса къдрица от лицето й.
– Няма да го понеса, ако нещо ти се случи.
– Той отпусна ръка на рамото й и с палец нежно я докосна по врата.