Ще внимавам - каза тя нежно.

– Значи наистина не искаш да късаме?

Тя поклати глава.

– Чудесно, защото аз също не искам.

Далас се наведе и я придърпа към себе си. Устните им се срещнаха в нерешителна целувка. Тя поиска да се отпусне и разтопи в ръцете му. Той определено се целуваше добре, а и на нея й харесваше. Харесваше й вкусът му. Той знаеше, че тя обича да я масажира по гърба, така че когато я обгърна с ръце, те се плъзнаха под блузата й, но не за да я награби за циците, както повечето момчета биха направили. Вместо това той започна да разтрива с нежни движения долната част на гърба й, като я притискаше все повече към себе си и задълбочи целувката.

Стиви Рей му отвърна. Чувстваше се добре с него. Забрави за всичко, забрави дори за миг за Репхайм и дълга, който трябваше да плати заради него.

Тя се отдръпна внезапно от Далас. И двамата бяха останали без дъх.

– Трябва да тръгвам, забрави ли?

Стиви Рей се усмихна в опит да не звучи толкова неловко, колкото се чувстваше.

– Всъщност бях забравил - каза той и се усмихна нежно, като отмести отново русата къдрица от челото й.
– Хайде, ще те изпратя до колата.

Чувстваше се отчасти предател, отчасти лъжец и отчасти обречен затворник. Стиви Рей го остави да я хване за ръка и да я поведе към колата, сякаш наистина биха могли да са гаджета отново.

– Той е луд по теб - каза Крамиша, щом Стиви Рей излезе от паркинга на училището, а Далас гледаше след нея страдалчески. Наясно ли си какво ще правиш с другото момче?

Стиви Рей подкара колата по шосето, което излизаше на ул. „Утика“:

В момента съм под прекадено голямо напрежение, за да се разправям с момчета. Ако си дошла с мен само за да говорим за това, можеш да слезеш.

– Да отлагаш разправянето с момчета само ти докарва още напрежение.

– Чао, Крамиша.

– Ако ще се държиш така откачено, няма да споменавам повече нищо за момчета. А и има по-важно нещо, за което да поговорим.

Стиви Рей се надяваше Крамиша да я притисне повече за момчешките въпроси, за да има основание да я остави:

– Помниш ли като ми каза, че трябва да се вгледам по-добре в стихотворенията си и да потърся нещо, което може да помогне на Зоуи?

Разбира се, че помня.

– Е, направих го. И открих нещо.

Тя започна да бърника в огромната си чанта, докато намери една доста захабена тетрадка е пурпурни страници (нейният цвят запазена марка) — Мисля, че всички, освен мен, забравиха за това.
– Тя отвори тетрадката и размаха пред Стиви Рей една страница с ръкописен текст.

– Крамиша, знаеш, че не мога да го прочета, докато карам, така че просто ми кажи за какво става дума.

Стихотворението, което написах, точно преди Зоуи и останалите да тръгнат към Венеция. Онова, което звучи, сякаш е от Калона за Зоуи. Слушай:

Меч с две остриета

С едната страна унищожава

А с другата освобождава

Аз съм твоят гордиев възел

Ще ме разплетеш ли или ще ме унищожиш?

Следвай истината и ще ме намериш по вода

Пречисти ме с огън

Никога вече не ме заравяй под земята

Въздухът ще ти прошепне

Онова, което духът вече знае.

Че дори разбито,

Всичко е възможно.

Ако вярваш.

И тогава и двамата ще бъдем свободни.

– Олеле Божичко! Напълно бях забравила за това. Добре, добре, прочети го пак, но по-бавно.

Стиви Рей се заслуша внимателно, докато Крамиша четеше.

– Трябва да е от Калона, нали? Тази част за пленяването под земята звучи определено като от него.

– Напълно съм сигурна, че е така.

– Макар да започва малко плашещо с този меч. като че ли завършва добре.

– Казва се, че „и двамата ше бъдем свободни“ - цитира Крамиша.

“ На мен ми звучи, сякаш Зи ще се завърне от Отвъдното.

– Както и Калона добави Крамиша.

– С това ще се занимаваме, когато се случи. Да си върнем Зи сега е най-важното. Я почакай! Струва ми се, че част от описаното вече се е случило. Какво беше това за водата?