Той се изправи, нетърпелив да й покаже, и протегна ръце, разпери огромните си криле, сякаш демонстрираше мускули:

– Виж, мога да направя това без никаква болка.

Тя седеше на земята и го гледаше с толкова странно изражение, че той веднага се наведе и прибра крилете си:

Какво има?
– попита той. Какво не е наред?

– Аз... бях забравила, че ти... долетя до парка. Също и обратно.
– Тя издаде звук, който трябваше да бъде смях, стига да не звучеше толкова шокирано. Толкова е глупаво. Как можах да забравя такова нещо?

– Предполагам, че си свикнала да ме виждаш ранен -каза той, опитвайки се да разбере защо тя изведнъж така се отдръпва от него.

– Как поправи крилото си?

Със силата на земята.

– Не, не сега. То не беше счупено вече, като дойдохме тук. Болката ти нямаше нищо общо с него.

– Да, излекувах се снощи. Сегашната ми болка се дължеше на мъченията, на които бях подложен от Мрака.

– И как точно ръката и крилото ти се излекуваха снощи?

Репхайм не искаше да й отговори. Тя се взря в него със

своите големи очи, изпълнени е укор, и той усети желание да я излъже. Да й каже, че е станало чудо, което се дължи на безсмъртната му кръв. Но не можеше да я излъже. Не би я излъгал.

Призовах силите, които ми се подчиняват по рождение. Трябваше. Чух те да крещиш името ми.

– Но бикът каза, че си бил изпълнен с неговите сили, а не с тези на баща си.

Усетих, че са различни - кимна той.
– Не знаех на какво се дължи. Нито осъзнавах, че черпя сили директно от самия Мрак.

– Значи Мракът те е излекувал.

– Да. А после земята ме излекува от раните, които Мракът ми нанесе.

Е, добре тогава.
– Тя се изправи рязко и изтръска дън-ките си.
– Вече си по-добре, а аз трябва да тръгвам. Както казах, вече ми е много трудно да се отдалечавам от Дома на нощта, понеже всички са полудели от мисълта, че в околностите броди гарван-демон.

Тя тръгна да си отива и мина с бърза крачка покрай него, а той я хвана за китката.

Стиви Рей се отдръпна.

Ръката му изведнъж увисна във въздуха и той отстъпи крачка назад.

Известно време се гледаха.

– Трябва да тръгвам - каза тя.

– Ще се върнеш ли?

– Налага се! Нали обещах!

Тя изкрещя думите насреща му и той се почувства, сякаш го е зашлевила.

Освобождавам те от обещанието ти - извика й той в отговор, ядосан, че това дребничко момиче може да му причини такива емоции.

Очите й бяха необичайно ярки:

– Не на теб съм го обещала, така че не можеш да ме освободиш.

После тя мина бързо покрай него, като извъртя глава, за да не види лицето й.

– Не се връщай, ако е само защото се налага. Върни се само ако го искаш - извика той след нея.

Стиви Рей не спря, не се обърна и въобще не го погледна повече. Просто си тръгна.

Репхайм стоя дълго така. Когато звукът от колата й престана да се чува, той най-после се раздвижи. С вик на отчаяние се затича и се понесе в нощното небе, удряйки по хладния вятър с крилете си все повече и повече, до топлите течения, които да го издигнат и понесат на някъде. Където и да е.

Просто надалеч! Отведи ме далеч оттук!

Гарванът-демон се насочи на изток, точно в обратната посока на тази, в която пое Стиви Рей. Далеч от Тулса и объркването, което настъпи в живота му, откакто тя се появи в него. После затвори съзнанието си за всичко, освен за познатата радост от летенето, и се понесе надалеч.

– Да, слушам те, Афродита. Искаш от мен да запомня това стихотворение - каза й Старк през слушалките в хеликоптера.

Искаше му се да знае как може да ги изключи. Не желаеше да я слуша повече. Не му се говореше нито с нея, нито с когото и да било друг. Беше прекадено зает да прехвърля отново и отново в ума си стратегията за проникване на острова. Той се загледа през прозореца в опит да види нещо през мрака и мъглата. Според Дуантия и останалата част от Висшия Съвет той щеше да се сблъска със сигурната смърт след най-много пет дни.

– Не стихотворение, идиот такъв. Това е пророчество. Не бих искала от теб да зубриш стихотворение. Метафори, сравнения, алюзии, символизъм, дрън-дрън. Косата ме заболява, като се замисля за всички тези простотии. Не че пророчествата са по-малко гадни, но за съжаление са важни. А Стиви Рей има право конкретно за това пророчество. Звучи като указание.

– Съгласен съм с Афродита и Стиви Рей - намеси се Дарий.
– Пророчествата на Крамиша са били от полза на Зоуи и преди. Това сигурно също би могло да й помогне.