– Предположенията ви са правилни. Те ще се хванат за суверенното право на държавата да отчуждава частна собственост. – Професорът от Станфорд, специалист по икономика на околната среда, разговаряше с един човек на име Карлайл Макмилън, живеещ някъде из високопланинските плата. – Петата поправка на Конституцията разрешава изземването на частна собственост в името на обществена цел, стига, разбира се, да се плати обезщетение на собственика. Когато става въпрос за придобиване на право за строителство на магистрали, законът е пределно ясен. Секретарят на Министерството по транспорта е упълномощен – и тук цитирам буквално Конституцията на САЩ, – "да изземва, влиза във владение и да придобива собственост върху такава земя чрез покупка, дарение, конфискация или по някакъв друг начин, съответстващ на законите в Съединените американски щати." В този случай "съответстващ на законите на САЩ" означава, че трябва да ви компенсират, но също така и че може да ви я отнемат.

– В такъв случай няма нищо, което да мога да направя, така ли?

– Ще трябва да се защитавате с други средства. Всъщност трябва да преминете в атака. От онова, което ми казахте, разбрах, че е имало някакви безсмислени криволици из маршрута. Виждал съм подобни неща и преди, много пъти. Внимателно проучете данните, дадени от инженерите, накарайте ги да оправдаят маршрута, който са избрали. Поне в петдесет процента от случаите това се оказва невъзможна задача за тях. Ще ви изпратя някои материали, които ще ви дадат добра насока как точно да го направите.

Професорът се загледа в студентите, минаващи под прозореца му в Пало Алто. Червени раници. Сини раници. Билетът му за конференцията в Мелбърн.

– После, онези птици, които споменахте. Ястребите на Тимерман. Разкажете ми малко повече за тях.

Карлайл описа как двамата с Мур бяха идентифицирали ястребите и какво се беше случило след това.

– Те в списъка на застрашените видове ли са? – попита професорът.

– Не, защото всички са смятали, че отдавна са изчезнали, но са номинирани да влязат в него. Коалицията за защита на грабливите птици работи върху това. – Карлайл се облегна на вратата на телефонната кабина във Фолс Сити. Беше построил около една трета от зимната градина, поръчана от един местен адвокат, и се опитваше да се съсредоточи върху работата си, но гневът, породен от предстоящото строителство на магистралата, го връхлиташе на вълни, намаляваше, после отново прииждаше.

– Много зле. – Професорът въздъхна. – Животински вид, вървящ към изчезване или дори само застрашен, което е следващото по-ниско стъпало, е мощно оръжие в подобни ситуации. Това е основното положение, заложено в акта за защитените видове, а е повече от ясно, че магистралата ще унищожи цял ареал; Но ще ви припомня, че първият закон за строителството на магистрали е следният: най-краткият път от една точка до друга винаги минава през гора. Проблемът е, че понастоящем нито един законодателен орган не защитава животните и растенията, които са кандидати за списъка с изчезващите видове, но все още не са вписани в него. А процесът по вписването на някой вид във въпросния списък е твърде муден и несигурен. В един скорошен доклад се казва, че на правителството ще са нужни деветдесет и четири години само за да разгледа всички растения и животни, заслужаващи внимание, отчасти защото департаментът по Защита на околната среда не разполага с достатъчно средства и персонал.

Дори евентуално да успеете да вкарате птиците в списъка на застрашените от изчезване видове, пак няма гаранция, че ще оцелеят. От вече записаните вътре броят на една трета продължава прогресивно да намалява. По-голямата част от отпусканите средства се харчат предимно по онези видове, които се забелязват, които са привлекателни за публиката, като плешивия лешояд например. Допускам, че вашите птици не влизат в тази категория.

Всичко това звучеше прекалено мрачно в ушите на Карлайл.

– Какво предлагате?

– Имате доста добри шансове да спрете строителството на магистралата поне за известно време, като се позовете на факта, че първоначално обявеното въздействие върху околната среда е неадекватно. Правено е и преди. Ако имате нужните източници, първо издействате временно запрещение на строителните работи, като се основавате на горното твърдение; второ, заведете дело, с което да ускорите вписването на птиците в списъка на застрашените видове. Ако успеете да ги впишете, победата ви е почти в кърпа вързана. Обърнете внимание, че казвам "почти". Има най-различни легални и политически номера, с които списъкът може да бъде заобиколен, но както вече казах, той е едно мощно оръжие. Разполагате ли с... да речем двайсет-трийсет хиляди долара за дело?

– Не.

– А Коалицията за защита на грабливите птици?

– Нямам представа, но Даръл Мур, биолог в местния колеж, спомена, че в коалицията се говорело за запрещение, така че най-вероятно разполагат с нужната сума.

– Добре, това е едно начало – каза професорът, погледна часовника си и прелисти билета си за Мелбърн. – Оставете коалицията да работи по екологичните аспекти на проблема, тъй като това изисква високо ниво на технологична експертиза, както и способност за бързо придвижване на нещата. Но не забравяйте, че много малко федерални проекти са спирани единствено по екологични причини. Вие се концентрирайте върху магистралата, опитайте се да докажете, че предложеният маршрут не е оптималният. Това е най-добрата ви стратегия. Чуйте ме, Макмилън, след по-малко от два часа имам полет за Австралия, така че трябва да тръгвам. Успех. Ще наредя на секретарката си да ви изпрати документите, които ви обещах. Обаждайте ми се винаги, когато имате нужда от помощ.

– Много ви благодаря, професор Вайнщайн. Цялата работа изглежда безперспективна, но вие много ми помогнахте.

– Радвам се, че съм ви бил от полза. Не се отказвайте. Негодниците мразят интелекта и ангажираността. Не са подготвени да се справят с подобни качества. Но нека ви предупредя, че играта може да загрубее. Заложени са много пари и това е всичко, което ги интересува. Аз лично се впускам с главата напред в подобни битки, надявайки се, че ще издействам поне забрана. Трябва да вървя. Успех.