— Добре, Марлоу — каза той строго, — наказвам те в размер на една месечна заплата. Няма да го вписвам в досието ти и повече няма да говорим за това. Но оттук нататък да не си посмял да нарушаваш разпоредбите.

— Слушам, сър.

Питър Марлоу козирува и излезе, радостен, че разговорът е приключил. Малко оставаше да признае всичко. Полковникът бе добър и благ човек, а за справедливостта му се носеха легенди.

— Мъчи ли те съвестта, а? — попита Грей навън, забелязал избилата по лицето му пот.

Питър Марлоу не отговори. Все още бе разстроен и чувстваше огромно облекчение, че този път му се размина. Смедли-Тейлър извика отвътре:

— Грей! Може ли за момент?

— Да, сър.

Грей хвърли последен поглед към Питър Марлоу. Едномесечна заплата. Нищо работа, като се има предвид, че полковникът го държеше в ръцете си. Беше изненадан и доста ядосан, че Марлоу се измъкна толкова лесно. Но в същото време бе виждал и друг път как действа Смедли-Тейлър. Знаеше, че полковникът е упорит като булдог и си играе с хората като с пионки. Сигурно имаше нещо наум, щом бе оставил Марлоу да се отърве с толкова малко.

Грей заобиколи Питър Марлоу и отново влезе в стаята.

— Затвори вратата, Грей.

— Слушам, сър.

Когато останаха сами, Смедли-Тейлър каза:

— Говорих с подполковник Джоунс и интенданта сержант Блейкли.

— Така ли, сър! — „Това вече е друго нещо!“ — Освободих ги от постовете им, смятано от днес — съобщи полковникът, като подмяташе в ръка теглилката.

Грей се усмихна широко.

— Ясно, сър! — „Сега остава да каже за кога е насрочен военният съд и как ще го направят — дали при закрити врати? Ще ги разжалват ли? Скоро всички в лагера ще знаят, че той, Грей, е разкрил измамата, че той е ангелът им пазител, и тогава, о, боже, колко ще е хубаво тогава!“ — И с това ще смятаме въпроса за приключен — завърши полковникът.

Усмивката на Грей угасна.

— Как така?

— Ей така. Реших да приключим с този въпрос. Това важи и за вас. Всъщност ще ви повторя заповедта си: не бива да споменавате за това никому! И най-добре забравете цялата история.

Грей бе така смаян, че седна на леглото и впери поглед в полковника.

— Но вие не можете да направите това, сър! — избухна той. — Аз ги хванах на местопрестъплението — кражба от храната на лагерниците. Това е вашата и моята храна. И се опитаха да ме подкупят. Мене да подкупят! — Гласът му добиваше истерични нотки. — Господи, та аз ги хванах! Те са крадци! Заслужават да бъдат обесени и после насечени на парчета.

— Така е — мрачно кимна полковник. Смедли-Тейлър. — Но според мен при сегашните обстоятелства това е най-мъдрото решение.

Грей скочи на крака.

— Не можете да сторите такова нещо! — изкрещя той. — Не можете да ги оставите да се измъкнат невредими. Не можете!

— Кой сте вие, та ще ми казвате какво мога и какво не мога!

— Извинявайте. — Грей се мъчеше да се овладее. — Но, сър, тези хора са крадци. Аз ги залових. Донесох ви теглилката.

— Въпросът е приключен. — Гласът му бе напълно спокоен. — Няма какво да говорим повече.

Грей избухна.

— Не е приключен, по дяволите. Няма да оставя това нещо така! Докато тия копелета са се тъпкали, ние сме гладували! Ами че те заслужават да бъдат разкъсани. Настоявам…

Гласът на Смедли-Тейлър надви истерията му.

— Млъкнете, Грей! Вие не можете да настоявате за нищо. Въпросът е приключен. — Той въздъхна дълбоко, взе от бюрото лист хартия и рече: — Това е служебното ви досие.

Днес вписах нещо вътре. Ще ви го прочета: „Изказвам специална похвала на лейтенант Грей за работата му като началник на лагерната полиция. Той изпълнява задълженията си отлично. Препоръчвам да бъде повишен в чин капитан.“ — Полковникът вдигна поглед от листа. — Смятам да изпратя това на коменданта на лагера още днес и ще предложа повишението ви да се зачита от днешна дата. — Той се усмихна: — Вие, разбира се, знаете, че той има пълномощия да повишава в звание. Честито, капитан Грей. Заслужихте го! — И полковникът протегна ръка.

Но Грей не я пое. Той само го изгледа, изгледа и листа и проумя.

— Ах ти, мръсен негоднико! Ти искаш да ме купиш. Ти си също като… може би ти също си ял от оня ориз. Ах, лайно, мръсно лайно…

— Дръж си езика, нагъл простак! Застани мирно! Казах — застани мирно!

— И вие сте комбина с тях, но аз няма да оставя никой да се измъкне току-тъй — изкрещя Грей, грабна теглилката от бюрото и се дръпна към вратата. — За вас нищо не мога да докажа засега, но срещу тях имам доказателства. Тая теглилка…

— Какво й е на теглилката?

Цяла вечност мина, докато Грей се сети да я погледне отдолу. Там нямаше никаква дупка.

— Питам те какво й е на теглилката? — „Тъп глупак! — с презрение си помисли Смедли-Тейлър, докато наблюдаваше как Грей оглежда металния цилиндър. — Какъв глупак! Мога да ги въртя на малкия си пръст такива като него.“

— Това не е теглилката, която ви дадох — успя да промълви накрая Грей. — Не е същата. Не е онази.

— Грешите. Същата е — невъзмутимо отвърна полковникът. После продължи, благ и загрижен: — Виж, Грей, ти си млад човек. Разбрах, че като свърши войната, искаш да останеш в армията, това е хубаво. На нас ни трябват способни и работливи офицери. Редовната армия дава чудесни възможности. По това спор няма. Полковник Самсън също ми е говорил колко много те цени. Както знаеш, той ми е приятел. Сигурен съм, че ще го убедя да подкрепи моята препоръка да останеш на редовна служба в армията. Ти просто си изнервен и това е разбираемо. Времената сега са ужасни. Мисля, че ще е най-добре да приключим с онзи въпрос дотук. Би било неразумно да раздухваме скандал в лагера. Крайно неразумно. Сигурен съм, че разбираш съображенията ми. — Той млъкна, изпълнен с презрение. После, точно в най-подходящия миг — беше специалист в тези неща, — допълни: — Съгласен ли си да изпратя препоръката за повишение на коменданта?