Царя изскочи през прозореца.

— Не си го слагай на сърцето… — рече той с изкуствена усмивка.

— Как да не си го слагам на сърцето, можеш ли да ми кажеш! — избухна Питър и мигновено съжали: — Извинявай, нервен съм. Понякога направо не знам какво говоря.

— На, запали. — Царя му подаде огънче: „Ама и аз добре се подредих, няма що — помисли си той. — Англичанчето възприема бързо, прекалено бързо, мен ако питат. Я да проверим.“ — Сделката я приключваме утре. Парите можеш да вземеш още тая нощ. Аз ще те прикривам.

Но Питър бе глух за околния свят. Болката прегаряше в мозъка му една-единствена дума: „ампутация“. В ушите му сякаш звънтеше съсъкът на триона и той усещаше как зъбците режат кост, костта на неговата собствена ръка.

Разтърси го ужас.

— Ами…това? — промърмори той и с усилие откъсна поглед от ръката си. — Ще можеш ли да направиш нещо наистина?

Царя поклати глава. Ето на, прав беше. Пит единствен знае къде са парите, но няма да ги даде, докато не се уреди лекарството. Няма ли лекарство, няма да има мангизи. А без мангизи отиде продажбата. А значи и печалбата. „Познавам аз хорските душици — въздъхна той, — и слава богу. Важното е веднъж да прецениш всичко правилно, после нещата тръгват по вода — като снощи например. Ако не бях накарал Пит да рискува, сега и двамата да са ни тикнали в затвора, голи като пушки. А Пит излезе късметлия, сделката би всички рекорди. Пък и е момче на място. Добро момче е. То като си помислиш, кой би искал да му отрежат ръката. Пит е прав да настоява. Много се радвам, че излезе добър ученик.“ — Остави това на Чичо Сам!

— На кого?

— На Чичо Сам — символ на Америка, не знаеш ли? Като Джон Бул. — обясни той с раздразнение.

— А, да, извинявай. Днес просто… просто… — Отново взе да му се повдига.

Питър Марлоу се надигна с мъка. Канеше се да се усмихне на Царя, да благодари и да му стисне ръката, но ужасната дума изплува отново, трионът отново застърга и той само кимна едва-едва и излезе от бараката.

„Гледай какво нещо — мислеше си Царя с горчивина. — Ето, той смята, че ще го излъжа, че нищо няма да направя, ако не ме притисне. За бога, Питър, ще помогна, разбира се. Никога не бих отказал такова нещо, дори да не ме държеше в ръцете си. Та ти си ми приятел, по дяволите!“ — Хей, Макс.

— Кажи?

— Докарай ми Тимсън по най-бързия начин.

— Веднага — отвърна Макс и излезе.

Царя отключи черния сандък и извади три яйца.

— Текс, искаш ли да си изпържиш едно яйце? И две за мен.

— Иска ли питане? — ухили се Текс и взе яйцата. — Ей, сутринта слязох да погледна Ева. Вече е издула корема, бога ми!

— Ами, не е възможно. Няма и два дни, откакто беше при Адам.

— Още двайсет дни, и пак ставаме татковци!

Текс изтанцува една-две стъпки, взе олиото и се запъти към кухнята.

Царя се изтегна на леглото, замислено се почеса и се загледа в гущерите, които ловяха мухи и се чифтосваха по гредите. После затвори очи и се опита да заспи. Ето, часът е само дванайсет, а той вече бе свършил сума ти работа. То всъщност цялата история стана още в шест сутринта. Тази мисъл го накара да се усмихне. Да, сър, доброто име и рекламата са голямо нещо…

Това се бе случило призори. Той все още спеше, когато нечий предпазлив, приглушен глас прекъсна сънищата му. Събуди се мигновено, погледна през прозореца и видя едно човече с вид на невестулка, вперило очи в него през мътната светлина на ранното утро. Никога преди не бе виждал това лице.

— Какво има?

— Нося ти нещо, което искаш да купиш. — Гласът беше безизразен и пресипнал.

— Кой си ти?

В отговор човечето разтвори мърляв юмрук със счупени, черни от мръсотия нокти. На дланта му лежеше диамантеният пръстен.

— Продава се. На устата му се появи беззъба усмивка. — Истински е, не бой се.

— Ти ли си собственикът?

— Нали е у мен, какво искаш повече?

— Става. По кое време?

— Ти ще чакаш вътре. Аз ще се обадя, като се разкарат ония копои.

И мъжът изчезна така внезапно, както се бе появил. Тържествуващ, Царя си легна пак. „Горкият Тимсън — помисли си той. — Хубав номер му скроиха на проклетника — пръстенчето ще е мое на половин цена.“

— Добро утро, друже! Викал си ме. — Тимсън Дребния влезе в бараката.

Царя отвори очи и прикри с ръка една прозявка.

— Здрасти. — Той седна в леглото и с наслаждение се протегна. — Много вълнения днес, много нещо. Искаш ли яйце? Тъкмо ми приготвят две.

— Няма да ти откажа.

— Чувствай се като у дома си. — Сега можеше да си позволи да се прави на любезен. — Кажи, какво става със сделката? Да приключим работата след обяда, а?

— Не — поклати глава Тимсън. — Не днес. Утре.

Царя положи огромно усилие да скрие задоволството си.

— Тъкмо да поутихне суматохата — обясняваше Тимсън. — Чувам, че Грей излязъл от лечебницата. Сигурно вече дебне наоколо. — Австралиецът си даде вид на дълбоко угрижен. — Трябва да внимаваме и двамата. Не искам да провалим всичко тъкмо накрая. А и теб трябва да те пазя — нали сме приятели.