— Спечелих ги на комар… сър.

Грей престорено се засмя.

— Много ти върви нещо, а? Вече цели три години!

— Приключихте ли с проверката… сър?

— Не! Дай да ти видя часовника!

— Има го в описа…

— Казах, дай да видя часовника!

С мрачен вид Царя изхлузи от китката си еластичната каишка от неръждаема стомана и подаде часовника на Грей.

Въпреки омразата, която хранеше към Царя, Грей усети как го обзема завист. Часовникът беше водонепроницаем, противоударен, със самонавиващ се механизъм, марка „Ойстър Роял“ — най-скъпото нещо в Чанги. Ако не се смяташе златото, разбира се. Обърна го и се взря в цифрите, гравирани върху стоманения капак на гърба. После отиде до стената, откачи описа с вещите на Царя, почисти го машинално от мравките и педантично сравни номера върху листа с номера на часовника.

— Не се безпокойте, съвпада… сър — обади се Царя.

— Аз не се безпокоя. Ти би трябвало да се безпокоиш — каза Грей и му върна часовника, който можеше да осигури на собственика си храна за цели шест месеца.

Царя го нахлузи обратно на ръката си и започна да прибира портфейла и другите вещи.

— А, да пръстенът! — сети се внезапно Грей. — Искам да го проверя и него.

Но пръстенът също беше включен в описа като „златен пръстен с печат на клана Гордън“. Отстрани имаше рисунка на печата.

— Откъде шотландски пръстен у американец?

Грей му бе задавал този въпрос стотици пъти.

— Спечелих го на покер — отговори Царя.

— Забележителна памет имаш, ефрейтор — каза Грей и му го върна.

Той нито за миг не се бе съмнявал, че пръстенът и часовникът ще съвпаднат с включените в описа вещи. Обискът бе просто претекст, изпитваше почти мазохистично желание да бъде близо до избраната жертва поне за миг. Отначало знаеше, че Царя няма да се предаде лесно. Мнозина се бяха опитвали да го хванат натясно, но той винаги се измъкваше сух, защото бе умен, предпазлив и много хитър.

— Как става така, че ти имаш толкова много, а ние, останалите, нямаме нищо? — рязко запита Грей, разкъсван от завист заради часовника и пръстена, заради цигарите, кибрита и парите.

— Не знам… сър. Чист късмет!

— Откъде са тези пари?

— Спечелих ги на комар… сър. Царя бе учтив. Винаги казваше „сър“ на офицерите и им козируваше — на всички — дори на англичаните и на австралийците. Но знаеше, че те долавят безграничното му презрение и към обръщението, и към козируването. „Човекът си е човек, независимо от произхода, чина или службата — така мислеше той. — Ако го уважаваш, наричаш го «сър». Ако не го уважаваш, майната му! Само скапаняците държат на тия идиотщини, затова много здраве на всичките!“ Сложи си пръстена, закопча джобовете на ризата и духна някаква прашинка от яката й.

— Свободен ли съм… сър? — попита той.

В очите на Грей проблесна гняв. Сетне погледът му се плъзна към Мастърс, който напрегнато наблюдаваше сцената.

— Сержант, бихте ли ми дали малко вода?

Мастърс уморено се запъти към манерката, откачи я от стената и му я подаде:

— Заповядайте, сър.

— Тая е вчерашна — каза Грей, макар да знаеше, че не е. — Напълни прясна.

— Сутринта я сипах — отвърна Мастърс. После излезе навън, поклащайки глава.

Грей остави тишината да изпълни бараката, а Царя стоеше невъзмутим и чакаше. Лек ветрец прошумоля сред листата на кокосовите палми, които се извисяваха над джунглата, недалеч от оградата, и донесе мирис на дъжд. Черни облаци вече обрамчваха небето и скоро щяха да го затулят напълно. После прахта щеше да се превърне в кал, а въздухът да натегне от влага и да стане приятен за дишане.

— Една цигара… сър? — предложи Царя. Фабрична цигара Грей бе пушил за последен път преди две години. На двадесет и втория си рожден ден. Той се втренчи в пакета — да, искаше една цигара, всичките ги искаше. Сетне отвърна мрачно:

— Не, не желая да пуша от твоите цигари.

— Нямате нищо против да запаля, нали… сър?

— Напротив, имам!

Царя го погледна право в очите и спокойно измъкна една цигара. Запали я и всмукна дълбоко дима.

— Хвърли я на секундата! — заповяда Грей.

— Веднага… сър.

Преди да се подчини, Царя дръпна от цигарата още веднъж — бавно и дълбоко. После учтивостта му внезапно изчезна.

— Не съм под ваше командване, пък и няма закон, който да казва, че не мога да пуша, когато си поискам. Аз съм американски гражданин и не съм подчинен на разни надути англичани. Това вече ви бе обяснено веднъж. Оставете ме най-сетне на мира… сър!

— Ще ми паднеш ти в ръцете! — избухна Грей. — Все някога ще направиш грешка и аз няма да пропусна да те тикна ей там. — Той посочи с треперещ пръст грубата бамбукова килия, служеща за карцер. — Там ти е мястото на тебе.

— Не върша нищо нередно…

— Откъде тогава имаш толкова пари?

— Играя на карти. — Царя пристъпи към Грей. Все още се владееше, но бе по-ядосан от обикновено. — Даром никой нищо не ми дава. Каквото имам, то си е лично мое и съм го изкарал със собствените си ръце, а как, това вече си е моя работа.

— Докато аз съм началник на лагерната полиция, няма да е само твоя работа — сви юмруци Грей. — Сума ти лекарства изчезнаха напоследък. Може би и ти имаш пръст тук.

— А, не… Виж какво — каза нервно Царя, — аз през живота си не съм крал, и с лекарства не съм търгувал! И гледай да го запомниш това добре. По дяволите, ако не беше офицер, щях…