— Всемогъщи боже! Коя е?

— И двамата я познавате много добре. — После Куанс добави с престорена тъга: — Заклел съм се да не разкривам името й. Но задникът й ще пребъде във вечността. Великолепен е! — Още една глътка бренди. — Настоях, хм, да я видя цялата. Преди да се съглася да приема честта.

Той целуна пръстите си в екстаз.

— Безупречна, господа, безупречна! Ами циците й! Мили боже, почти се побърках! — Още една глътка бренди.

— На нас можеш да кажеш. Хайде де, коя е?

— Правило първо в рисуването на акт, както и в прелюбодеяния: никога не разкривай името на дамата. — Куанс със съжаление видя дъното на халбата. — Но сред вас няма никой, който би платил хиляди гвинеи, за да я притежава.

Той се надигна, оригна се звучно, изтупа се, затвори кутията с бои и взе статива, безкрайно доволен от себе си.

— Е, стига работа за тази седмица. Ще се отбия при твоя компрадор за тридесет гвинеи.

— Двадесет гвинеи — каза Струан.

— Един оригинал на Куанс, отразяващ най-важния ден в историята на Ориента — каза Куанс презрително, — за по-малко от цената на бъчва Наполеон.

Той се завърна в голямата си лодка и изтанцува една жига, насърчаван от останалите на борда.

— Мили боже, коя ли може да бъде? — попита Купър накрая.

— Трябва да е Шиваун — каза Струан и кратко се изсмя. — Тя би направила точно нещо от този род.

— Никога. Тя наистина е буйна, но не чак толкова. — Купър неловко погледна към кораба база на „Купър — Тилмън“, където беше отседнала Шиваун Тилмън. Тя бе племенница на неговия съдружник и беше пристигнала в Азия от Вашингтон. По това време бе станала най-желаната партия на континента. Беше красива, деветнадесетгодишна, дръзка и подходяща, но нито един мъж не можа да я привлече — нито в леглото, нито в църквата. Всеки ерген в Азия, включително и Купър, й беше правил предложение. На всичките тях не бе казано нито да, нито не — държеше ги за юздите, както всичките си поклонници. Но Купър нямаше нищо против — той знаеше, че тя щеше да стане негова жена. Тя бе изпратена тук под опеката на Уилфилмън от баща си, сенатор от Алабама, с надеждата, че Купър и тя ще се харесат, за да се укрепи по-здраво семейният бизнес. И той се беше влюбил в нея в момента, в който я беше видял.

— Тогава незабавно ще обявим годежа — бе казал удовлетворено Тилмън преди една година.

— Не, Уилф. Няма нужда да бързаме. Нека свикне с Азия и с мен.

Щом се извърна от Струан, Купър се усмихна на себе си. Такава си заслужава чакането.

— Тези котенца са способни на всичко.

— Естествено. Само че те не биха платили на Аристотел за това — Старата конска мутра може и да плати. Добре е за бизнеса.

— Сега бизнесът й върви добре. Клиентелата й е най-добрата Азия. Можеш ли да си представиш тази вещица да дава пари на Аристотел? — Купър нетърпеливо подръпна дългите си закръглени бакенбарди. — Единственото, което би направила, е да му плати в натура. Може би той се шегува с нас?

— Той се шегува с всекиго и с всичко. Но никога с рисуването.

— Някоя от португалките!?

— Невъзможно. Ако е женена, мъжът й ще й откъсне главата. Ако е вдовица, това ще взриви цялата католическа църква. — Бръчките на обветреното лице на Струан се разкривиха в усмивка. — Ще хвърля всичките сили на „Ноубъл хаус“ да открия коя е. Обзалагам се на двадесет гвинеи, че аз ще я открия пръв!

— Съгласен. Ако аз спечеля, получавам картината от церемонията.

— По дяволите, тъкмо започна да ми харесва, след като Брок го няма на нея.

— Победителят получава картината и ще помолим Аристотел да нарисува на нея победения.

— Дадено. — Те стиснаха ръце.

Внезапно се разнесе топовен гърмеж и те погледнаха към морето.

Един кораб навлизаше през източния канал, опънал платна. Свободно издигащите се четвъртити платна, марсове, бом-брамстенги и бом-брамсали се издуваха откъм подветрената страна, прорязани в полукръгове от въжетата в средната част на четвъртитите платна и въжетата от свободните краища на платната. Плътно обтегнатият такелаж се напрягаше и пъчеше срещу усилващия се вятър. Клиперът с наклонени мачти следваше галс откъм подветрената страна спрямо широкия проход. Гордо издигнатият нос пореше вълните. Планширът бе на нивото на водата, а отгоре пяната на килватера контрастираше бяла върху синьо — зеления океан. Чайките крещяха своето добре дошъл.

Топът отново излая и облаче дим се изви над подветрената страна. Британският флаг се вееше на кърмата, Лъвът и Драконът — на върха на бизан-мачтата. Онези на брега, които бяха спечелили облога, мощно приветстваха появата на кораба, защото огромни суми бяха разигравани за това чий кораб ще стигне пръв в родината и ще се върне обратно.

— Мистър Макей! — извика Струан, но боцманът вече бързаше, него с двойния далекоглед към него с двойния далекоглед.

— Три дена по-рано от уречения срок, сър — каза боцман Макей с беззъба усмивка. — Ох, леле, вижте го само как лети. Ще струва на Брок барел сребро. — Той се завтече към вътрешността на острова.

Корабът „Тъндър клауд“ наближи, измъквайки се от канала, и сега, ясно различим, се движеше по вятъра и набираше скорост.

Струан поднесе късия двоен далекоглед към очите си и го фокусира върху кодовите флагчета, които търсеше. Те съобщаваха:

После Струан внимателно огледа кораба: боята бе добра, такелажът — опънат, топовете — на място. Но в единия ъгъл на фор-бомбрамстенга имаше малка черна кръпка — кодов знак, който се използваше само в извънредни случаи и означаваше: „На борда има важни донесения.“