За втори път тази сутрин чувството ми за време изчезна. Бойното обучение и напрегнатата нервна система на модела „Ейшундо“ забавиха всичко наоколо до едва доловимо пъплене, до безкрайно забавени кадри на падащия над мен крак и оголените в усмивка зъби.

Престани да се смееш, скапаняк!

Лицето на Сегешвар се криви от яростта на вековна обида, после от отчаяние, когато моите подигравки разкъсват бронята, която е изградил около себе си за двеста години живот сред насилието.

Мураками с шепа кървави приставки свива рамене срещу мен като мое собствено отражение.

Майка ми, сънят и…

… и той стоварва ботуша си върху корема й, тя се сгърчва, търкулва се настрани, легенчето се преобръща и през прага към мен плисва сапунена вода…

… обгръща ме вълна от ярост…

… скоро ще бъда достатъчно голям и ще стигна вратата…

… ще го убия с голи ръце, в ръцете ми има оръжия, моите ръце са оръжия…

… сенчест свят…

Кракът му се стовари над мен. Това сякаш продължи цяла вечност. В последния момент се търкулнах към него. Той вече нямаше накъде да отстъпва. Ударът падна върху вдигнатото ми рамо и наруши равновесието му. Аз продължих да се търкалям и той залитна. За мой късмет настъпи нещо върху кея. Неподвижното тяло на Силви. Препъна се и падна по гръб.

Светкавично се изправих на крака, прескочих Силви и този път го изненадах, преди да се надигне. Нанесох му свиреп удар отстрани по главата. От разкъсания скалп бликна кръв. Нов удар, преди да успее да се преметне. Още кръв шурна от размазаните устни. Той омекна, замаяно се надигна нагоре и аз се стоварих с цялата си тежест върху дясната ръка и гърдите му. Той изпъшка и ми се стори, че чух пращене на кост. Замахнах с отворена длан към слепоочието му. Главата му се отметна, миглите запърхаха. Отметнах ръка за сабления удар, който щеше да смачка ларинкса.

… сенчест свят…

Разчиташ на своята самоненавист, защото можеш да я преобразиш в ярост към набелязания обект за унищожение.

Това е статичен модел, Ковач. Статуя на отчаянието.

Вторачих се в него. Той едва шаваше, лесно можех да го убия.

Гледах го.

Самоненавист…

Сенчест свят…

Майка ми…

Изневиделица отново видях как вися с мъртва хватка под марсианското гнездо в Текитомура. Парализиран и неподвижен. Видях как ръката ми стиска кабела, за да ме удържи. Да ме опази жив.

Държи ме на място.

Видях се как разхлабвам хватката пръст след пръст, за да дойде движението.

Станах.

Пуснах го и отстъпих назад. Продължих да го гледам, опитвайки да осъзная какво бях сторил току-що. Той примига.

— Знаеш ли — казах аз и гласът ми заяде като ръждива панта. — Знаеш ли какво, майната ти. Ти не беше на Иненин, не беше на Лойко, не беше на Санкция IV или Хън Хоум. Какво разбираш, по дяволите?

Той изплю кървава храчка. Стана и избърса разцепените си устни. Аз се разсмях мрачно и поклатих глава.

— Знаеш ли какво, дай да видим ти как ще се справиш. Мислиш, че можеш да избегнеш моите издънки? Давай тогава. Опитай се, мамка му. — Отстъпих настрани и махнах с ръка към редицата катери край кея. — Все някой трябва да не е пострадал чак толкова много. Избери си с какво да потеглиш. Засега никой няма да те търси, използвай преднината.

Той се изправи сантиметър по сантиметър. Погледът му не се откъсваше от очите ми, ръцете му трепереха от напрежение, готови да отблъснат нов удар. Може пък и да не бях му счупил ръката. Пак се разсмях и този път прозвуча по-добре.

— Сериозно. Дай да те видим как ще управляваш моя скапан живот по-добре. Дай да те видим няма ли да свършиш като мен. Бягай.

Все още недоверчив, със сурово лице, той мина покрай мен.

— Ще го сторя. Не виждам как бих могъл да се справя по-зле.

— Тогава бягай, мамка му. Махай се оттук, мътните да те вземат. — Вкопчих се в пресния гняв, в желанието пак да замахна и да сложа край веднъж завинаги. Натъпках всичко това обратно надолу. Гласът ми звучеше спокойно. — Не стой тук да ми се перчиш, дай да те видим наистина как ще се справиш.

Той ми хвърли още един плах поглед, после тръгна към края на кея, където катерите не бяха пострадали толкова зле.

Аз гледах след него.

На десетина метра от мен той спря и се обърна. Стори ми се, че понечи да вдигне ръка.

И течен лъч от бластерен огън прекоси кея. Улучи го в главата и гърдите, изпепелявайки всичко по пътя си. За момент той остана прав, напълно унищожен от гърдите нагоре, после димящите останки от тялото му рухнаха настрани, прекатуриха се от кея, отскочиха от носа на най-близкия катер и с тих плясък потънаха във водата.