— Знаете ли кои са тези хора? — попита Бънтинг и се обърна към Шон.

Очите на частния детектив не слизаха от снимките.

— Жената е Елън Фостър от МВС, но мъжа не го познавам — отбеляза той.

— Това е Мейсън Куонтрел, президент на Мъркюри Груп.

— Фирмата е голям играч в областта на разузнаването, нали?

— Един от най-големите — кимна Бънтинг. — И мой основен конкурент. След въвеждането на Е-програмата изгуби голяма част от държавните поръчки и трябваше да се задоволи с малко или повече второстепенна дейност, въпреки че и от нея печели купища пари.

— Което не се харесва на мистър Куонтрел, така ли? — попита Пол.

— Познаваш ли го?

— Чувала съм за него. Има репутацията на човек, който работи некачествено, но скъпо. В много сектори това би означавало провал, но в бизнеса на отбраната и поверителната информация то просто ти носи по-големи печалби, отколкото заслужаваш.

— Тук не става въпрос само за пари, но и за престиж. Той не обича да свири втора цигулка и да обира остатъците след мен. Затова ме мрази. Възприел е тактиката да хвърля срещу Стената всякакви мръсотии, пък каквото стане. Никаква интеграция, никаква мисъл. Да не говорим за споделяне на ресурси или резултати. При този подход е истинско чудо, че ни сполетя само един единайсети септември.

— Аз познавам Елън Фостър още от времето, когато не беше министър — почука по снимката Пол. — Никога преди не бях срещала толкова амбициозна и безскрупулна личност. Която за нещастие има и достатъчно мозък в главата си.

— Но защо МВС? — попита Шон. — Не е ли по-логично подобни мръсни игри да са дело на ЦРУ и АНС? Все пак МВС отговаря за вътрешната сигурност. Нима вече са навлезли и в областта на разузнаването?

— Голямата им мечта е да станат водещият играч — отвърна Бънтинг. — Разполагат с достатъчно бюджет и личен състав, за да постигнат тази цел. Особено с човек като Фостър начело. Тя е член на правителството. За разлика от директора на ЦРУ, който подготвя ежедневните брифинги при президента, но не е член на кабинета. Фостър бързо е разбрала, че има позиции да седне на трона на американската разузнавателна империя. И прави всичко възможно това да се превърне в реалност. Но Е–програмата се опира на интеграцията между агенциите и другите институции — модел, който не отговаря на амбициите й.

— А Куонтрел? — попита Шон.

— Изключително способен тип, който притежава качеството да играе за всички страни. С лекота е влязъл под кожата на Фостър. — След това категорично становище Пол се втренчи в Бънтинг и хладно попита: — Труповете в хамбара са негово дело, нали?

— Предполагам, че да. Всъщност убеден съм, че е така.

— Шест група. А Еди беше първата Е-шестица.

— И на мен ми хрумна същото — направи гримаса Бънтинг. — Идея за шега на един болен мозък.

— Но труповете така и не бяха идентифицирани — подхвърли Шон.

— Това би било елементарно — сви рамене Бънтинг. — Нямате представа какво е количеството на неидентифицираните трупове. Фостър и Куонтрел могат да получат нужните им сведения от многобройни източници. Куонтрел разполага с информатори в цяла Латинска Америка, Близкия изток и страните от Източна Европа. По тези места труповете се продават на кило. Достатъчно е да поемеш разноските.

— Но по нашите трупове има следа от различна почва — възрази Шон. — Което би трябвало да включи червената лампичка.

— Може би, но само при обикновените съдебни дела — нетърпеливо отвърна Бънтинг. — Тук обаче не става въпрос за такова дело. Аз просто не виждам сценарий, по който Едгар Рой да може да бъде изправен пред съда. Те няма да го допуснат. Пръстта няма значение и Фостър прекрасно го знае.

— Но и Еди знае много неща — подхвърли Пол. — Което повдига въпроса защо все още е жив.

Шон се изненада от спокойствието, с което жената изрече тези думи. Сякаш говореше за времето, а не за евентуалното убийство на собствения си брат.

Тя моментално забеляза това и добави:

— Ако имах време, сигурно щях да вляза в ролята на нормална сестра, Шон. Но за съжаление не разполагам с такова. — Отново насочи вниманието си към Бънтинг и рязко попита: — Защо още е жив, Питър?

— Спорен мен Фостър дирижира всичко това като някаква безумна симфония. Всичко трябва да бъде на мястото си. Най-силното й желание е да блокира Е-програмата и да унищожи мен. Брат ти също, защото е неразделна част от нея. Но той трябва да бъде отстранен по начин, който ще задоволи Фостър и хората, пред които тя ще трябва да отговаря.

— Например президента? — присви очи Пол.

— Именно. Труповете са подхвърлени в хамбара с единствената цел да извадят брат ти от Е-програмата. Паралелно с това сипят купища лъжи по мой адрес пред отговорните фактори. Физическото отстраняване на Рой не им е достатъчно. Междувременно аз вече съм сигурен, че планират да го убият, но за съжаление не знам кога и как. По всяка вероятност ще се опитат по някакъв начин да обвинят мен. Крайната им цел е мен да ме няма, Е-програмата да бъде прекратена и никой повече да не проявява интерес към подобни концепции. След това бизнесът се връща в нормалните си релси. Това е техният план, който за съжаление не е труден за изпълнение.