Вход/Регистрация
Шестият
вернуться

Балдачи Дейвид

Шрифт:

Прекосиха мостчето. Скоростта намаля и колата свърна вляво. Двете машини отзад я последваха. След десет минути стигнаха пътя, който щеше да ги изведе от района. Тъмен и безлюден, просто лента асфалт сред гората.

После колата подскочи, сякаш се беше блъснала в нещо. Тресна експлозия, но Рой не усети ударна вълна. Машината потъна в гъст облак дим.

Някой изкрещя. Колата се люшна надясно, после наляво. Мъжете от двете му страни се разкашляха. Нещо притисна ръката му. Студено дуло се заби в бузата му. Щракна зареден пистолет.

Димът нахлуваше в купето. Вече не виждаше нищо. Сякаш беше в открита кабина на самолет, навлязъл в облаците. Долови напрегнатия вой на моторите на колите зад тях. Мъжете крещяха и псуваха, задавени от дима.

Екна изстрел и той инстинктивно се сви. Стъклото до главата му се пръсна, отломките порязаха лицето му.

Пое си дълбоко дъх и това беше последното нещо, което запомни.

71

Леко движение. Леко гадене.

Отвори очи и зърна фигурата на сестра си, която шеташе в старата семейна кухня.

После спомените му се прехвърлиха на по-скорошни събития.

Видя лицето, което го гледаше от разкопаната дупка в хамбара. И отново сестра си в кухнята.

Лицето на баща му. Лицето от дупката.

Бяха свързани въпреки убеждението му, че това е невъзможно. В главата му цареше пълен хаос. Това не му се беше случвало досега. Никога.

Едгар Рой отвори очи, но пак ги затвори поради острата болка, пронизала мозъка му. Размърда се и започна да се надига. Изпита чувството, че е потънал в дълбока вода. Всичко наоколо беше мокро и плъзгаво.

— Еди?

С усилие помръдна клепачи. Чувстваше се бавен, глупав и пиян. Все неща, които не беше изпитвал никога през живота си.

— Еди? Можеш ли да се изправиш?

Той го направи с огромни усилия и извърна глава.

До него седеше Кели Пол. Намираха се на задната седалка на ван със затъмнени стъкла. Освен сестра му в купето имаше и други хора. Ванът не се движеше.

На дясната предна седалка седеше висок мъж, а зад волана беше тъмнокоса жена със скептично изражение на лицето.

Питър Бънтинг беше заел мястото до сестра му.

— Добре ли си, Едгар? — обади се той. — Когато те измъкнаха, цялото ти лице беше в кръв.

Рой докосна главата си и напипа бинтова превръзка.

— Стреляха. Не ме улучиха. Това е от стъклата.

— Всичко е наред, Еди — обади се сестра му. — Размина се на косъм, но сега всичко е наред.

— Кееел? — провлачи той.

Някак не му се вярваше, че се опитва да произнесе името на сестра си.

— Спокойно, Еди. Поел си известно количество гаден газ. Трябва ти известно време за прочистване на дробовете. Веднага след това ще се почувстваш добре.

— Ти ли го направи?

— Страхувам се, че нямаше друг начин.

Той усети нещо около глезена си. Или по-скоро не го усети. Погледна надолу. Оковите на краката му ги нямаше.

— Реших, че вече няма да имаш нужда от тях — обади се Пол.

Рой насочи поглед към тъмнокосата жена.

Мишел срещна очите му в огледалото. Беше напрегната, с кобур през рамото. Седящият до нея Шон също изглеждаше загрижен.

— Да се надяваме, че онези типове не бяха от ФБР — каза той, обръщайки се към Пол.

Рой разтърка очи и направи усилие да прочисти мозъка си от отровата, объркването и неефективността.

— Не бяха от ФБР — промърмори той.

— Откъде знаеш? — обърна се да го погледне Шон.

— Един от тях каза: „Мърдай, задник, иначе ще получиш дупка в черепа“.

Думите му прозвучаха като възпроизвеждане на магнетофонен запис. Шон и Мишел с облекчение се спогледаха.

— Ясно — кимна Шон. — Решително не са били от Бюрото.

— Как разбра, че това изобщо ще се случи? — попита Мишел, обръщайки се към Пол.

— Първият сигнал дойде от хората, които наблюдаваха обекта. Вторият беше екипът от електрокомпанията. Появиха се за някаква профилактика. Аз обаче научих, че такава е била извършена едва преди месец, а следващата е била планирана чак след три. Освен това работиха основно в пристройката с генератора.

— Защо тогава изобщо са ги пуснали? — попита Шон.

— Защото са имали разрешението на заместника на Карла Дюкс. Било му е платено, разбира се.

— Значи задачата им е била да повредят електрозахранването и генератора?

  • Читать дальше
  • 1
  • ...
  • 116
  • 117
  • 118
  • 119
  • 120
  • 121
  • 122
  • 123
  • 124
  • 125
  • 126
  • ...

Ебукер (ebooker) – онлайн-библиотека на русском языке. Книги доступны онлайн, без утомительной регистрации. Огромный выбор и удобный дизайн, позволяющий читать без проблем. Добавляйте сайт в закладки! Все произведения загружаются пользователями: если считаете, что ваши авторские права нарушены – используйте форму обратной связи.

Полезные ссылки

  • Моя полка

Контакты

  • chitat.ebooker@gmail.com

Подпишитесь на рассылку: