Елън Фостър седеше в подземния бункер, предназначен за много дискретни срещи. Тук не се водеха записки, липсваха записващи устройства и други средства за наблюдение.

Мъжът срещу нея я гледаше, без да отмества поглед.

— Никога няма да разбереш колко ме вбеси всичко това! — каза тя.

Мейсън Куонтрел не отговори. Пръстите му нервно почукваха по масата, а очите му не слизаха от лицето й.

— Това беше най-доброто, на което съм способна — продължи тя. — А ти просто трябваше да си свършиш работата. Но какво стана? — Дланта й се стовари върху масата. — Какво стана, Мейсън?!

Лицето на Куонтрел потъмня от приток на кръв.

— Всички бяхме прецакани, Елън — отвърна той. — По всичко личи, че става въпрос за шпионин, който е успял да проникне в твоята операция още от самото начало. Аз нямам вина, защото изпълних абсолютно всичко, което зависеше от мен.

— Не ставай смешен! Изиграха именно теб! Надхитриха те!

— Надхитриха ни! — натъртено отвърна Куонтрел. — Теб и мен!

Гневът напусна Фостър, но изражението й остана мрачно.

— Не харесвам нито тона, нито думите ти, Мейсън! — остро каза тя.

— Сега не е време да се караме, Елън — опита се да я успокои той. — Загубихме един рунд, нищо повече. В замяна спечелихме всички останали.

— Те отмъкнаха Рой и така спечелиха решителния рунд! Има опасност да бъдем нокаутирани още в следващия!

Дискретно прокашляне им напомни за третия човек, който присъстваше в бункера.

— Според мен мистър Куонтрел е прав, госпожо министър — обади се Джеймс Харкс.

Фостър се обърна и заби мрачен поглед в лицето му. Още не можеше да преглътне унижението от предишната нощ. Ако не беше провалът, със сигурност нямаше да го покани на тази среща.

— Как стигна до това заключение? — попита с леден тон тя.

— Според първоначалния план трябваше да отмъкнем Рой и да хвърлим вината върху Бънтинг и хората му. И на практика стана именно така. В този смисъл не е нужно да фабрикуваме вината му, защото тя е факт.

— Точно така — кимна Куонтрел.

Фостър вече клатеше глава.

— Пропускаш един много важен детайл, по-точно фалшивия екип на ФБР, който измъкна Едгар Рой от „Кътърс“. Те бяха хора на Куонтрел и се проявиха като пълни идиоти!

— Това е без значение — спокойно отвърна Харкс. — Фалшив или не, екипът на мистър Куонтрел се появи на сцената петнайсет минути след нападението срещу конвоя. Не бяха в състояние да си върнат Рой, но разчистиха терена преди появата на когото и да било друг. Следователно обществеността ще научи един-единствен факт, а именно, че някакъв фалшив екип на ФБР е извел Рой от „Кътърс“. В момента Рой е в ръцете на Бънтинг, тоест именно Питър Бънтинг стои зад цялата операция — обобщи Харкс.

— Ами Кел и Пол? — рязко попита Фостър. — Няма как да не е замесена, защото става въпрос за брат й!

— Вече знаем, че Бънтинг изобщо не е бил в болницата при съпругата си — обади се Куонтрел. — Всичко е било постановка за отвличане на вниманието ни.

— След което семейството му минава в нелегалност — добави Харкс. — Планът е наистина добър.

— Добър ли? — намръщено го изгледа тя. — Защо тогава не ръкопляскаш, Харкс?

— Подценяването на противника е сериозна грешка, министър Фостър. Те са добри и ние трябва да го признаем. А после да се опитаме да бъдем по-добри от тях.

— Добре, успяха да отмъкнат Рой — тръсна глава Куонтрел. — Но какво ще го правят? Той не знае нищо, което би могло да ни компрометира.

— На всичкото отгоре има статут на избягал затворник и аз не виждам по какъв начин би могъл да го използва Бънтинг — добави Харкс. — Няма как да го върне в Е-програмата.

— Което ни дава добър шанс да го приберем обратно — бавно се проясни лицето на Фостър.

— Успеем ли, нищо няма да попречи на първоначалните ни планове — добави Куонтрел. — Рой ще умре, а вината за смъртта му ще бъде хвърлена върху Бънтинг. Това означава окончателен край на Е-програмата.

Фостър стана и закрачи напред–назад.

— Тази сутрин получих нещо, което значително ще ни улесни — подхвърли тя.

— Какво? — втренчи се в нея Куонтрел.

— Недвусмислено разрешение на президента да използваме всички средства за отстраняването на проблема.

— Всички средства? — остро попита Харкс. — Лично от президента?

— Именно — кимна Фостър. — Мисля, че то значително улеснява задачата ти, Харкс.

Той погледна Куонтрел, после отново насочи вниманието си към Фостър.