— И тогава реши да се затвориш в…

— Да — притеснено кимна Рой. — Оттеглих се във вътрешния си свят.

— Но помниш какво се случи, нали? — попита Мишел.

— Аз не забравям нищо. Помня първата килия, в която ме затвориха. Помня и появата на мистър Бърджин, който пое защитата ми. Той положи неимоверни усилия. Понякога ми се искаше да поговоря с него, но се страхувах. — Рой замълча за миг, после поклати глава. — Много съжалявам за смъртта му. Убиха го заради мен, разбира се.

— Значи Фостър и Куонтрел са заровили труповете в хамбара ти, за да те обвинят?

— Ценя презумпцията за невинност, която се усеща в думите ти.

— Никога не прибягвам до презумпции — отвърна Шон. — Но в твоя случай всичко се е подреждало с подозрителна лекота. Бих се обзаложил, че си бил под непрекъснато наблюдение. Ченгетата само са чакали да влезеш в хамбара, за да ти щракнат белезниците.

— А доколкото те познаваме, ти си твърде умен, за да се оставиш да те заловят на местопрестъплението — добави Мишел.

— Добре, Фостър и Куонтрел са ти поставили капан — кимна Шон и закова поглед в лицето му. — Били са убедени, че това е напълно достатъчно. Но сега са изправени един срещу друг. Какво ще последва според теб?

— Досието на Фостър е безупречно, докато Куонтрел е доста компрометиран — без забавяне отвърна Рой. — При равни други обстоятелства Куонтрел ще реагира доста по-спокойно от Фостър.

— Иначе казано, той е свикнал да нарушава правилата — подхвърли Мишел.

— Именно. Първата му реакция ще бъде да оцелее и да запази бизнеса си. Докато Фостър ще действа под влияние на гнева и най-вероятно ще заложи всичките си чипове на една карта. Съществува обаче и друга вероятност — да се оттегли от битката с надеждата, че бурята ще премине.

— Лично аз силно се съмнявам — възрази Мишел. — Когато човек стигне до върха на могъща структура като МВС, той едва ли може да се задоволи с ролята на пасивен наблюдател. Особено пък ако е жена.

— Съгласен съм с теб — кимна Рой. — Което означава, че тя ще действа изключително агресивно, за да обърне нещата в своя полза.

— Значи отново ще използва връзките си, за да получи необходимата подкрепа, а и за да окаля Куонтрел — заключи Шон.

— Така е — погледна го Рой. — В това отношение тя има значително предимство. Ако се наложи, лесно ще си уреди среща с президента или с директора на ФБР. Нещо, което е невъзможно за Куонтрел. Той явно го съзнава и ще играе в рамките на възможностите си.

— Които са? — вдигна вежди Шон.

— Оперативната работа. Фостър никога не би използвала служители на МВС за убийствата или за моето отвличане. Но наемниците на свободна практика не са толкова придирчиви. Те са верни на онзи, който им плаща.

— За какво ще ги използва Куонтрел? — присви очи Мишел.

— Да издирят мен, да убият Бънтинг и сестра ми. А ако обстоятелствата го налагат — да отстранят и Фостър.

— Нужна е доста дързост, за да ликвидираш един министър на вътрешната сигурност — отбеляза Шон.

— Не чак толкова, особено ако няма какво да губиш — отвърна Рой. — Не е нужно да си гений, за да го проумееш.

Елън Фостър седеше на стола си в бункера под сградата на МВС. Над нея се трудеха хиляди държавни служители, които имаха грижата да пазят страната от външни и вътрешни врагове. При нормални обстоятелства тя също трябваше да е там и да ръководи тази нестихваща битка, която обикновено запълваше целия й живот.

В момента обаче я интересуваха съвсем други неща.

Пред нея стоеше Джеймс Харкс.

Тя вече беше споделила с него всичко, което Кели Пол й беше казала в тоалетната на Линкълн Сентър. Той й бе задал няколко уточняващи въпроса, но през по-голямата част от времето мълчеше и слушаше. Сега тя го гледаше с надеждата на удавник, готов да се хване и за сламка.

— Нещата коренно се промениха — прошепна тя. — Какво ще правим?

— Зависи какво искате да постигнете.

— Искам да оцелея, Харкс! — остро отвърна Фостър. — Нима не го разбираш?

— Има много начини за оцеляване, госпожо министър. Искам да знам кой от тях ще изберете.

Тя премигна, най-сетне проумяла какво означава това.

— Искам не само да оцелея, но и да запазя кариерата си. Просто и ясно.

Харкс бавно кимна.

— Ще бъде много трудно — откровено заяви той.

Фостър неволно потръпна.

— Но не и невъзможно, нали?

— Не и невъзможно — кимна Харкс.

— Кели Пол твърди, че Куонтрел се опитва да сключи сделка и да ме хвърли на вълците.