Той се обърна в обратната посока.

Високата жена беше облечена в тъмен шлифер, който й стигаше почти до глезените. Мъжът с нея беше още по-висок, облечен с протъркани джинси и суичър и плакат в ръце.

И двамата си пробиваха път към кота нула.

В северния край на площада Харкс зърна мъж в инвалидна количка, бутана от друг. До тях крачеше тъмнокоса жена. По всичко личеше, че и тяхната цел е кота нула.

Харкс ускори крачка и бръкна в джоба си. Беше длъжен да предположи, че всички са въоръжени. Обратното би означавало, че са глупаци. Каза няколко думи в микрофона на китката си. Отговорът дойде в миниатюрната слушалка в ухото му.

Погледна часовника си. Оставаха две минути.

Шон и Мишел почти стигнаха. Той протегна ръка и потупа Рой по рамото.

— Една минута.

Рой кимна, опря длани на коленете си и напрегна мускули.

— Виждаш ли някого? — попита Мишел.

— Още не. Но със сигурност са тук.

Без да забавя крачка, тя го дръпна за ръкава.

— Меган между две горили, назад, малко вдясно.

— Изглежда ужасно — отбеляза Шон.

— Знаеш, че нещата са сериозни.

— Винаги са били такива. Виждаш ли Пол и Бънтинг?

— Пред нас, вляво — кимна тя.

Шон извърна очи в указаната посока.

— Мислиш ли, че Пол е видяла Меган? — попита той.

— Мисля, че тя не пропуска нищо.

— Спомни си Сикрет Сървис, Мишел. Очаквай заплаха от всички посоки.

— Правя го от мига, в който кракът ми стъпи на площада.

— Трийсет секунди! — обяви Кели Пол и хвана Бънтинг за лакътя.

— Знам — кимна той. — Виждаш ли Райли?

— От четири минути насам. Охраняват я двама от горилите на Куонтрел.

— Още колко има наоколо?

— Най-малко десет, а може би и повече.

Бънтинг изведнъж се вцепени. Срещу него си пробиваше път един мъж. Движеше се плавно и без усилия и сякаш не забелязваше тълпата. Този път не носеше обичайния костюм и бяла риза. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила, но Бънтинг беше сигурен, че не пропускат нищо.

— Харкс е тук!

— Естествено — кимна Пол. — Къде другаде очакваш да бъде?

— Само като го видя, и се разтрепервам!

— Такава му е работата. Разполагаме с десет секунди.

Бънтинг изведнъж усети, че не му достига въздух.

— Кажи ми, че всичко ще свърши добре, Кели! — прошепна на пресекулки той.

Пръстите й се забиха в лакътя му.

— Дръж се, Питър. Почти стигнахме. Ти само се дръж!

След тези думи Пол погледна часовника си и ускори крачка.

Всичко наоколо изчезна. Това беше нейният свят. Нейната версия на Стената.

Пет… Четири… Три… Две…

Изправиха се един срещу друг. Делеше ги шейсетсантиметрова тревна ивица, която в момента изглеждаше като Атлантическия океан.

Очите на Джеймс Харкс се забиха в лицето на Кели Пол. Нейните го гледаха, без да мигат.

Притисната между двамата охранители, Меган Райли гледаше равнодушно в краката си. Шон и Мишел стояха на крачка от Пол и Бънтинг, от двете страни на инвалидната количка.

Рой изправи гръб и качулката падна от главата му.

Меган вдигна глава, видя Шон и Мишел и по лицето й се изписа дълбоко облекчение.

— Нека го направим лесно и просто — тихо се обади Харкс. — Изпратете Бънтинг и Рой насам и си приберете Райли.

— Струва ми се, че не е честно — поклати глава Пол. — Вие получавате двама, а ние само един.

— Такава е сделката — отвърна Харкс.

— Не, такова беше предложението.

— Наистина ли искаш да променяш условията? — погледна я с интерес Харкс. — Тук и сега? Хората ми имат десет предварително уточнени мишени и чакат сигнала ми. Сама ще решиш дали искаш да загинат невинни хора. Но аз те съветвам да не го правиш.

— Разбирам логиката ти, Харкс. Наистина я разбирам.

— Но все още не си съгласна, така ли?

— Не е задължително.

— Слушай, времето ни е ограничено. Искам отговор.

— Предлагам да ти дадем Бънтинг — рече Пол и избута напред мъжа до себе си.

— Значи аз съм жертвеният агнец, а? — намръщено процеди Бънтинг и рязко се дръпна. — Кръвта вода не става, нали?

— Искаме пълния пакет — поклати глава Харкс.

— Той ми е брат.

— Само наполовина.

— Въпреки това — спокойно отвърна Пол.