— Сигурна ли сте? — настоя Шон. — Съвсем нищо ли не спомена?

— Абсолютно нищо, Шон. Говорихме единствено за предстоящата ми поява в съда. Не спомена за Едгар Рой и аз не го попитах.

— Защо?

— Ако мистър Бърджин имаше желание да обсъдим случая, той щеше да го каже. Аз съм при него само от два месеца. Не ми е удобно да проявявам интерес към случай, по който не работя. Той много държеше на конфиденциалността между адвокат и клиент.

— Добре, ясно — рече Шон. — Нека преминем на подробностите. Имате ли идея дали фигурирате сред официално регистрираните защитници по това дело?

— Да, името ми е там. Мистър Бърджин каза, че регистрацията на втори адвокат никога не е излишна. Просто за всеки случай.

— За съжаление се е оказал добър пророк — въздъхна Шон. — Вижте, ние с вас трябва да си поговорим за хипотезите и стратегиите на Тед по това дело. И да се опитаме да научим всичко, свързано с Рой.

— А вие говорихте ли с Рой?

— Видяхме го. Но разговорите се оказаха проблем за него. Бихте ли се присъединили към нас?

— Не съм сигурна. Имам текущи дела и…

— Въпросът е важен, Меган.

Той долови как жената насреща рязко си поема дъх.

— Знам, че е важен — отвърна тя. — Аз… Аз бих могла да поискам отлагане. Бих могла да взема и част от спешните материали. Местната юридическа общност познава и уважава мистър Бърджин. Сигурна съм, че ще получа разбиране.

— Аз също. Нали ще вземете и всички материали на Тед по делото „Рой“?

— Разбира се.

Шон погледна часовника си.

— В седем има полет от „Дълес“ за Портланд. Ще успеете ли да го хванете?

— Мисля, че да. Ще си организирам нещата тук и веднага потеглям за летището.

— Аз ще ви направя резервация и ще ви я изпратя по електронната поща — рече Шон. — Ще ви чакаме на летището в Портланд.

— Мистър Кинг?

— Наричайте ме Шон.

— Добре, Шон. Аз… Трябва ли да се страхувам?

Преди да отговори, Шон хвърли кос поглед към Мишел.

— Ще се залепим за вас като дъвка — обеща той.

— Това означава „да“, така ли?

— Човек винаги трябва да се страхува, Меган.

— Добре, ще се видим в Портланд — рече с нестабилен глас тя.

Шон изключи телефона и запозна партньорката си с подробностите от разговора.

— Значи вчера са се чули два пъти, но Тед изобщо не е споменал за Рой — обобщи замислено Мишел. — Явно е имал желание да запази нещата за себе си. Може би е усещал опасността и не е пожелал да замесва Райли.

— Типично за Тед, който винаги е бил джентълмен — кимна Шон.

— Какво ти е мнението за Райли? — попита тя.

— Ще бъде истинско чудо, ако хване самолета.

— Но би било показателно и ако не беше демонстрирала страх, нали?

— Права си. Мисля, че тя е умно момиче и добър адвокат. В противен случай Тед не би я взел на работа. Но в тази ситуация е адски трудно да хвърлиш в огъня неопитен юрист като нея.

— Мисля, че това няма да е необходимо. Ние се нуждаем от информацията, с която евентуално разполага тази жена. Най-вече във връзка с Едгар Рой. Но едва ли някой очаква, че тя успешно ще замести опитен юрист като Тед Бърджин.

— Работата е там, че ако се появи друг регистриран адвокат, ние ще бъдем отстранени.

— Не и ако веднага се заловим за работа и станем безценни за въпросния адвокат — тръсна глава Мишел. — Между другото, кой плаща хонорарите на Тед? След като Едгар Рой не може дори да говори, очевидно някой друг е наел Бърджин.

— Добър въпрос. Това име би трябвало да фигурира в материалите по делото.

— Дали Рой разполага с пари?

— Имал е фермата си, освен това е бил на държавна служба.

— Но едва ли е кътал пари в брой.

— Едва ли.

Станаха и поеха обратно към мотела.

Мишел пъхна ръце в джобовете на якето си, за да се предпази от ледения вятър, който духаше откъм морето.

— Какво ще правим, докато тръгнем за Портланд? — попита тя.

— Какво ще кажеш да отскочим до „Грейс Лодж“?

— Имаш предвид стаята на Бърджин? Нима си въобразяваш, че Мърдок е забравил да я запечата?

— Но може да се срещнем с нашия приятел Ерик Добкин от щатската полиция на Мейн.

— Наистина ли вярваш, че може да го превърнем в свой човек при това разследване?