Ех, ако можех да летя, помисли си той. Веднага бих се махнал някъде надалеч, без да поглеждам назад.

— Какво мислиш, Ейвъри? — подхвърли през рамо той.

— Ще го убият ли? — отвърна с въпрос помощникът му.

Бънтинг се върна зад бюрото и смени темата.

— Значи Кинг те е проследил преди две вечери в Мейн, така ли? Ами Максуел?

— Не беше с него.

— А какво правиха след това?

Ейвъри отстъпи малка крачка назад.

— Наблюдението беше прекъснато за известно време, но вече е възстановено — отвърна той.

— За колко време е било прекъснато? — отново се надигна от стола Бънтинг.

— Няколко часа.

— По-точно, Ейвъри! — щракна с пръсти Бънтинг.

— За осем часа и четири минути. В момента пътуват, най-вероятно към фермата на Рой.

— А не мислиш ли, че през тези осем часа те са отскочили до място, което със сигурност би улеснило задачата ни?

— Възможно е, сър. Но моята работа беше друга.

— Добре. От този момент нататък твоята работа е да осигуриш непрекъснато наблюдение. — Бънтинг замълча за миг, после попита: — А шестте трупа във фермата?

— Да?

— Не е ли странно, че нито един от тях не е идентифициран? — Изражението му говореше, че това не е странно, а абсолютно невъзможно.

— Да, така е — кимна Ейвъри. — Личните им данни би трябвало да се съхраняват някъде.

— Но има и още нещо.

— Сър?

— Бройката.

— Бройката ли?

— На труповете. Хайде, върви да си вършиш работата.

Ейвъри се оттегли с озадачено изражение на лицето.

Бънтинг се върна на мястото си, завъртя се заедно със стола и отново погледна навън.

Шест трупа. Не четири, не пет, а точно шест.

По принцип беше човек, който обича играта с числа. Изпитваше силно влечение към статистиката, анализите и заключенията, опиращи се на солидни данни. Но числото шест започваше да го плаши. Никак не го харесваше.

Шест трупа. Програмата Е-шест.

Твърде подозрително, за да бъде съвпадение. И твърде близо до истината.

Май някой си играеше с него.

Пътуването до дома на Едгар Рой отне няколко часа. Както обикновено, шофираше Мишел, а Шон гледаше мрачно пред себе си.

— Не ти ли е любопитно да разбереш с какво се е занимавала Кели Пол в чужбина? — подхвърли той.

— Любопитно ми е, разбира се. Но тя беше права като каза, че трябва да се концентрираме върху делото срещу брат й. Защото не нея, а него го заплашва смъртно наказание.

— Освен това изобщо не спомена как е починал вторият й баща — сякаш не я чу Шон.

— Това лесно може да се провери, но според мен не е наша работа.

— Освен ако нещата не са свързани — обърна се да я погледне той.

— В такъв случай трябва да се върнем много далеч във времето.

Той отново насочи поглед навън.

— Защо жена като нея е избрала да живее в паянтова ферма насред пустошта? Тя не се занимава със земеделие, освен това провинциалният й акцент е прекалено добър.

— Все пак е израснала във Вирджиния, а местните си имат своето наречие — отвърна Мишел.

— Много въпроси чакат отговор — заяви той.

— Какво мислиш за съвета й относно ФБР?

— Добър е. Райли е фактически представител на защитата. Не могат да я задържат безкрайно. Всъщност…

Той измъкна джиесема си и набра някакъв номер.

— Още не отговаря. Е, добре, налага се да преминем към грубия вариант.

Той набра друг номер.

— Агент Мърдок? Обажда се Шон Кинг. Да, последвахме съвета ти и се прибрахме у дома. Обаче скоро ще се върнем. Не, не се обаждам за това. Задържали сте адвоката на защитата по дело, което разследвате. Това нарушава десетина морални и други закони, за които не се сещам в момента. Ако след пет минути тя не ми се обади, за да ми съобщи, че са я освободили и пътува към „Мартас Ин“, ще ме видиш по Си Ен Ен в разговор на тема злоупотребата с власт от страна на Федералното бюро за разследване. — Замълча, за да чуе отговора, после добави: — Добре, опитай. Остават ти четири минути.

Изключи телефона и се загледа мрачно напред.

— Какво каза? — любопитно го погледна Мишел.

— Обичайните гадости — промърмори Шон и погледна часовника си.

Телефонът звънна десет секунди преди крайния срок.

— Здрасти, Меган, как си? — Пауза. — Много добре. Надявах се агент Мърдок да се вслуша в предупрежденията ми. Ние сме във Вирджиния, но много скоро ще тръгнем обратно към Мейн. Прибери се в „Мартас Ин“ и ни чакай. Не приемай никого, не прави нищо. Обади ми се веднага, ако Мърдок реши отново да те безпокои.