Скоро набираме скорост по междущатска магистрала 68 и се устремяваме на запад. Почти пролет е и планинските вериги в Западен Мериланд вече показват признаци на живот. Първите няколко мига свобода са почти непосилни. Пет години мечтая за този ден, въодушевяващо е. Толкова много мисли се съревновават за вниманието ми. Нямам търпение сам да си избера дрехи, да обуя джинси. Нямам търпение да си купя кола и да отида където си поискам. Копнея да почувствам тялото на жена, да усетя вкуса на пържола и бира. Отказвам да се тревожа за сигурността на сина ми и на баща ми. Нищо лошо няма да им се случи.

Шерифите искат да говорят и аз ги слушам. Пат Сърхоф започва:

— Мал, вече не си подчинен на никого. Ако решиш да се включиш в Програмата за защита на свидетелите, ние, щатските шерифи, ще се грижим за теб. Ще следим за твоята сигурност, безопасност и здраве. Ще ти дадем нова самоличност с истински документи, ще получиш финансова помощ за жилището, разноските по него и медицинските грижи. Ще ти намерим работа. Когато си стъпиш на краката, няма да сме край теб всекидневно, но ще бъдем наблизо при нужда.

Говори така, все едно чете брошура с инструкции, но думите му са музика за ушите ми. Хичкок му приглася:

— В Програмата има повече от осем хиляди свидетели и досега нито един не е пострадал.

— Къде ще живея? — задавам очевидния въпрос.

— Страната е голяма, Мал — отговаря Хичкок. — Местили сме свидетели на сто и петдесет и на три хиляди километра от домовете им. Разстоянието не е от съществено значение, но, общо взето, колкото по-далече, толкова по-добре. Топъл климат ли предпочиташ или сняг? Планини и езера или слънце и плажове? Големи или малки градове? Малките градове са проблематични, затова препоръчваме място с население най-малко сто хиляди.

— По-лесно се губиш сред хората — додава Сърхоф.

— И ще мога да избирам? — питам.

— В границите на разумното — отговаря Хичкок.

— Нека си помисля.

И наистина го правя през следващите петнайсетина километра, при това не за пръв път. Имам доста ясна представа къде отивам и по какви причини. Хвърлям поглед през рамо и виждам познат автомобил.

— Допускам, че ФБР ни следват по петите.

— Агент Хански заедно с още един колега.

— Докога ще ни следват?

— Допускам, че след няколко дни ще си тръгнат — отговаря Сърхоф и двамата с Хичкок се споглеждат.

Всъщност не знаят и аз няма да ги притискам.

— ФБР обикновено държи ли под око свидетели като мен? — питам.

— Зависи — отговаря Хичкок. — По принцип, когато свидетел влезе в Програмата, остават някои нерешени проблеми с човека или хората, които е издал. Затова може да се наложи свидетелят да се върне в съда и да даде показания. В такъв случай федералните предпочитат да държат свидетеля под око, но го правят чрез нас. Винаги чрез нас. Обаче колкото повече време минава, колкото повече години се навъртят, толкова по-лесно ФБР забравя за свидетелите.

Пат променя темата:

— Едно от първите неща, които трябва да направиш, е да си смениш името — законно, разбира се. Използваме един съдия в окръг Феърфакс, Северна Вирджиния, който държи досиетата под ключ. Съвсем рутинно е, но трябва да си избереш ново име. Най-добре е да запазиш същите инициали и да е нещо простичко.

— Например?

— Майк Барне. Мат Бут. Марк Бриджис. Мич Болдуин.

— Звучат като от бяло студентско братство.

— Така е. Но същото важи и за Малкълм Банистър.

— Благодаря.

Няколко километра обмисляме какво да бъде новото ми име. Сърхоф отваря лаптоп и започва да трака.

— Кое е най-популярното фамилно име в страната, което започва с Б? — пита той.

— Бейкър — предполага Хичкок.

— То е на второ място.

— Бейли — гласи моето предположение.

— Това е на трето място. Бел е на четвърто. Брукс е на пето. Победителят е Браун — два пъти повече потребители от тези на подгласника Бейкър.

— Един от любимите ми писатели афроамериканци е Джеймс Болдуин — заявявам. — Ще взема неговата фамилия.

— Добре — трака Сърхоф по клавиатурата. — А малкото име?

— Какво ще кажете за Макс?

Хичкок кимва одобрително и Сърхоф въвежда името Макс.

— Харесва ми — оповестява Хичкок, все едно помирисва хубаво вино.

Сърхоф вдига поглед и казва:

— В Съединените щати има около двайсет и пет души, които се казват Макс Болдуин, така че върши работа. Хубаво и стабилно име, не твърде разпространено, нито твърде екзотично и странно. Харесва ми. Да го поукрасим още малко. Презиме? Какво ще ти свърши работа, Макс?