Том реши само двамата с Люк да слязат на брега, за да проучат пристанището на Кале. Люк познаваше околността, а знанието на езика можеше да им помогне при измъкване от всякаква ситуация. Изкуши се да вземе и Аболи, но по-разумно бе да са по-малко, а и черното лице трудно би останало незабелязано от патрулите.

— Мярка две! — чу се тихият глас откъм носа.

— Бъдете готов! — прошепна Люк и предаде руля на един от моряците си. Двамата с Том взеха кожените торби и отидоха на носа. И двамата бяха облечени в груби рибарски дрехи, тежки ботуши и кожени сетрета върху вълнени пуловери. На главите си носеха вълнени шапки. В тоя момент чуха как „Гарванът“ докосва дъното с лек удар в пясъка.

— Суши! — нареди Люк и веслата застинаха във въздуха. Той скочи през борда пръв и водата му стигна до кръста. Том му подаде двете торби и също се спусна във водата. Бе толкова студена, че му пресече дъха.

— Греби! — тихо нареди кормчията и „Гарванът“ безшумно започна да се отдалечава. Люк избра прилива за слизането им на брега, за да се застрахова срещу засядане. След десетина удара на веслата, малкият съд изчезна в тъмното, а Том отново потръпна и не само от студ. Доста зловещо е чувството, обземащо всеки стъпил на враждебен бряг, без да знае какво го очаква.

Дъното бързо се издигаше и след минута те вече клечаха на пясъка и се ослушваха. Чуха само плисъка на слабия прибой и се затичаха към дюните. Останаха сред тях още няколко минути, за да си поемат дъх и да се ослушат отново и бързо поеха сред дюни и ниски драки към носа. След половин миля за малко не се блъснаха в останките на заседнал старинен кораб.

— Това е старият „Боньо“, бретонски каботажен кораб 78 — обади се Люк. — Добър ориентир за връщането. — Отпусна се на колене и изрови дупка в пясъка под белите, като кости, ребра на корпуса. Пъхна вътре едната торба и я покри с пясък. — Лесно ще я намерим, като ни потрябва.

Тръгнаха по-бързо и се изкатериха на носа. На билото му отново забавиха ход, като използваха ниския храсталак за прикритие, стараейки се да останат незабелязани, докато си намерят скривалище. Харесаха си развалините на някаква каменна постройка, която според Люк била френско укрепление от времето на холандските войни. Построено било за наблюдение над подстъпите към залива и самото пристанище. Проучиха местността наоколо, за да се убедят, че е пуста и няма следи от нечие скорошно присъствие, след което се настаниха вътре. Люк измъкна от торбата чифт пистолети, които презаредиха, провериха механизмите им и положиха до себе си на земята. Зачакаха утрото. Най-накрая източният хоризонт стана розово-жълт и над гледката пред тях заструи красива светлина.

Дори и в този ранен час, пристанището вреше и кипеше от оживена дейност около закотвените в него френски военни кораби. С помощта на далекогледа Том видя петнадесет трипалубника с по осемдесет оръдия всеки и неизброимо множество по-малки съдове. Много от корабите нямаха реи и по палубите им сновяха майстори.

По брега също се забелязваше суматоха и когато слънцето се надигна от утринната мараня, те видяха роти войници да навлизат в града по пътя от Париж. Слънчевите лъчи се отразяваха от байонетите на мускетите, а лентите и перата на триъгълните им шапки се развяваха и подскачаха на всяка крачка. Дълъг обоз се друсаше подире им по разбития път.

Малко по-късно, откъм града изскочи кавалерийски ескадрон в златоткани куртки, сини пелерини и излъскани черни ботуши. За един миг, в който сърцето му спря, Том си помисли, че идват право към скривалището им. Отдъхна си с облекчение, когато на кръстопътя завиха на юг, по един път с тополи от двете страни и запрашиха към Онфльор.

Когато слънцето се изкачи още, а ниските облаци се разнесоха, светлината стана достатъчно силна, Том да започне своето проучване. Между военните кораби се виждаха десетки малки съдове. Някои бяха баржи и лихтери, които прекарваха стоки и хора до големите кораби. Една баржа, развяла предупредителни флагове и нагазила дълбоко, под тежестта на многобройни бурета с барут, бавно приближаваше трипалубните кораби.

Други съдове бяха привързани към кея или към безразборно хвърлените си котви из залива. Много от тях бяха с по една мачта и две триъгълни платна. При по-малките съдове, този нов вид платна имаха известни преимущества пред традиционното правоъгълно платно и ставаха все по-популярни във всички модерни флоти. Те се обслужваха от по-малък брой хора и бяха по-бързоходни. Много често ги използваха като разузнавателни и спомагателни съдове към военните ескадри. Почти непрекъснат поток от такива и други лодки усърдно сновеше навън и навътре в пристанището, като всички внимаваха да не се отдалечат от брега за да не привлекат вниманието на английския кралски флот. Той бе блокирал главните френски пристанища в Канала, изчаквайки военните кораби да излязат от тях. Към средата на Канала Том мерна връх от английско платно. Там някъде се бе притаил и „Гарванът“ в очакване на нощта, когато щеше да дойде да ги прибере от плитчината.

Том заряза корабоплаването в Канала и насочи вниманието си към по-малките съдове в пристанището. Повечето бяха доста по-големи от „Гарвана“, а някои имаха на борда си леки оръдия. Набеляза си десетина, които можеха да му свършат работа, но после започна да ги отхвърля един по един, откривайки недостатъците им. Някои бяха в лошо състояние, други ставаха само за каботажно плаване и не биха издържали дълго пътешествие в бурни води, трети нямаха възможност да вземат на борда си товара и хората, от които имаше нужда.