— Поздравете ги, момчета! — каза Хал на хората си, пременени в арабски одежди. — Те заподскачаха и размахаха ръце към джонката, а робите им се къдреха и издуваха, под напора на идващия откъм брега утринен бриз. Хал не си направи труд да намали скоростта, така че дистанцията между тях остана непроменена.

Погледна напред, като преценяваше кое е безопасното разстояние до силно издадения в пролива нос, после усети как сърцето му се свива и не може да си поеме дъх, при вида на още един кораб с черни правоъгълни платна, появил се на по-малко от две мили пред тях иззад носа.

Хал разбра веднага, че той бе дебнал в залива отвъд, докато сигналните огньове по брега го бяха осведомявали за придвижването на „Серафим“. Сега бързаше да ги посрещне, разпенил водата с носа си. Следваше го цяла орда от десетина по-малки съдове.

Алф Уилсън изтича при Хал с изпълнени от възбуда черни очи.

— Това е „Минотавър“. Ще го позная където й да е, капитане.

— Благодаря, мастър Уилсън и аз си мислех, че е той. — Лицето на Хал оставаше безизразно, после се извърна към Нед Тайлър. — Поддържайте този курс!

Докато двата големи кораба скъсяваха бързо разстоянието помежду си, Хал разгледа „Минотавър“ през далекогледа. Нямаше и две години откак Ал Ауф го бе отвлякъл, но състоянието на такелаж и платна бе направо жалко. Никой английски капитан не би занемарил до такава степен своя кораб. На всичко отгоре, го управляваха много непохватно. Вероятно капитанът е свикнал с триъгълно платно и не познава добре сложната система за окачване и манипулиране на правоъгълните. В момента горните платна провисваха, а главните не бяха правилно завързани, така че вятърът ги отминаваше, а черният брезент потръпваше и се люшкаше като трескав. Хал разбра по отклонението на носа, че дъното е цяло във водорасли. Безредна тълпа мъже се трупаше по бордовете или висеше по вантите, подскачайки и дрънкайки оръжие, подивяла от радост. Хал прецени, че са няколкостотин на брой и по гърба му преминаха тръпки, като си представи как заливат палубата на кораба му. Не предприе никаква маневра, която да постави корсаря нащрек. Междувременно предрешените моряци от „Серафим“ изпълняваха безумна пантомима за поздрав към пиратите.

„Минотавър“ имаше по двадесет и пет оръдия на борд и общата му огнева мощ превъзхождаше почти двойно тази на „Серафим“. Ако го управляваха като хората, не можеха да му излязат насреща. Да се надяваме, че боевите му качества отговарят на мореходните, помисли си Хал, докато двата кораба се носеха един срещу друг и почти щяха да се сблъскат. Свитата джонки на „Минотавър“ креташе подире му като колона патета.

Вече бяха толкова близо, че Хал виждаше ясно носовото украшение на другия кораб — рогато митологично чудовище, наполовина човек, наполовина бик. Корабите бързо скъсиха разстоянието помежду си, докато Хал прочете и името „Минотавър“, макар златните букви да бяха олющени, избледнели и покрити със сол.

Хал вдигна далекогледа и проучи палубата. Сред сганта арабски моряци почти веднага се открои висока фигура в черно. Нямаше съмнение — това е Ал Ауф, Лошият. Как го бе описал братовчедът на Бин Талф? „Има гордата осанка и храбър поглед на древен герой. Могъщ човек, страшно е дори да го погледнеш.“ Не е преувеличил кой знае колко, помисли си мрачно Хал.

Тюрбанът на Ал Ауф беше навит високо отпред и закрепен над челото с брошка, която искреше в лъчите на ранното слънце. Широките рамене говореха за яки мускули, а под гънките на премяната му, се криеше тяло, гъвкаво и грациозно като на голяма хищна котка. Брадата бе намазана с масло и раздвоена като вилица. Краищата й се вееха над раменете. Корабите вече бяха толкова близо, че Хал можеше да различи чертите на лицето му: тъмни очи под нависнали черни вежди, орлов нос над тънка, като саблен белег, уста. Лице твърдо и свирепо като безмилостната африканска пустиня, която го бе родила.

Хал забеляза, че всички амбразури на „Минотавър“ са отворени и тежките оръдия са в положение за бой. Тънката синя мъглица, издухвана от палубата назад му говореше, че фитилите са запалени и артилеристите чакат готови край оръдията си. Ал Ауф се оказа хитър и достатъчно предпазлив, да не приеме на вяра червените фенери от „Серафим“ за неоспоримо доказателство.

Хал присви очи, когато разстоянието между двата кораба намаля до един кабелт, а Ал Ауф не даваше признаци, че има намерение да промени курса си. Някои от хората му на носа престанаха да подскачат и се заоглеждаха неспокойно.

— Изкарай оръдията! — Изчакал бе до последната възможна секунда и сега командата се предаваше с вик към оръдейната палуба отдолу. Начаса се разнесоха тежки удари по целия кораб. Избиваха клиновете с чук. Последва поредица трясъци при отваряне на амбразурните капаци. През зейналите отвори надникнаха черните дула на оръдията. Хал си представи смайването на борда на „Минотавър“, при вида на безпомощната невъоръжена жертва, превърнала се пред погледите им в опасен и войнствен противник.

Ал Ауф реагира светкавично. Хвърли се към руля, но командата му не се чу, потънала в шума на вятъра и виковете на собствения му екипаж. „Минотавър“ зави и насочи нос срещу вятъра. Това бе зле преценена маневра, целяща да избегне сблъсъка със „Серафим“, както и заплахата от насочените му оръдия.

— Неразумно решение — измърмори Хал със задоволство. — По-добре щеше да е за теб, ако бе приел размяна на залпове.

— Мастър Фишър! — извика Хал. — Ще мина пред носа му. Стреляйте в движение!

Големият Дениъл изтича към оръдията по щирборда. Провери прицела им и бързо изби клиновете под цевите им, за да ги постави в хоризонтално положение. Щеше да се стреля от упор. Снижаването на прицела щеше да насочи стрелбата към жизнените точки на „Минотавър“.

Неудачната маневра на Ал Ауф скова кораба му. Вятърът духаше в платната отпред, така че не беше в състояние да потегли по какъвто и да е галс 57 .