През цялото време Ал Малик говореше малко, повече слушаше останалите, даде им възможност да излеят сърцата си, без прекъсване и ограничения, като непрестанно отбираше зрънцата от плявата.

Обсъдиха боевата способност на силите, на които можеха да разчитат и съставиха списък на необвързаните или колебаещи се шейхове. Сравниха ги със силите, верни на Ибн Якуб. Чак след като чу всичко, което имаха да кажат, Ал Малик взе своето решение.

— Трябват ми племената от дълбоката пустиня, от Саар, Дам и Караб. Те са най-добрите воини в целия Омански халифат. Без тях каузата ни е обречена на неуспех. Засега обаче, нямаме вест от тях. Не знаем в коя посока ще наведат върховете на копията си.

Съветниците замърмориха одобрително и Ал Малик добави тихо:

— Трябва да отида при тях!

Всички замълчаха, обмисляйки този смел ход и Ал Алама каза:

— Вашият брат, халифът, няма да го допусне. А ако настоявате, ще надуши опасността.

— Ще направя хадж, поклонение в Мека, като използвам древния път през пустинята към Светите места — пътя през племенните територии. Халифът не може да попречи на поклонничество, защото наказанието затова е вечно проклятие.

— Рискът е много голям — отбеляза Ал Алама.

— Няма голяма печалба, без голям риск — отвърна Ал Малик. — Бог е велик!

— Аллах акбар! — отвърнаха те. — Бог е велик!

Ал Малик ги освободи с елегантен жест и един по един те започнаха да го прегръщат, да целуват ръка и да се оттеглят. Ал Алама беше последен и Ал Малик му каза:

— Ти остани! Настъпи часът на Магриб, вечерната молитва. Нека се помолим заедно!

Две млади робини донесоха кани с чиста изворна вода, за да се извърши ритуалното пречистване. Двамата мъже измиха ръце, като момичетата поляха три пъти от сребърните кани, изплакнаха уста три пъти и три пъти смръкнаха вода от шепа, като я изхвърляха през ноздрите си с пръстите на лявата ръка. След това измиха лицата и краката си.

Робините си отидоха и Ал Алама се изправи с лице към Мека, хиляди мили на север. Сложил шепи зад ушите, той започна да зове за молитва на висок глас:

— Бог е велик! Нося ви свидетелство затова, че Мохамед е пратеник божи! Идвайте за молитва! Идвайте за ваше собствено добро!

В двора под тях, както и под крайбрежните палми, стотици облечени в роби фигури започнаха да се събират и безмълвно да застават в поза на благоговение, всички обърнали лица в една посока.

— Молитвата започна! — изви Ал Алама.

Когато свърши, Ал Малик даде знак на моллата да седне на възглавницата от дясната му страна.

— Видях на брега при пристигането си момчето, Ал Амхара. Разкажи ми какво стана с него в мое отсъствие!

— Израства като тамариндово дърво, висок и силен. Вече е добър ездач. Мозъкът му е бърз, езикът също. Понякога твърде бърз. Често е склонен да отказва уважение на по-възрастни и високопоставени. Не приема с преклонение критики и ограничения. А когато му се противопоставят или го ядосат, речникът му може да накара всеки боцман да се изчерви — отвърна Ал Алама.

Ал Малик скри усмивката си зад ръба на филджана. Чутото го накара да харесва още повече неверническия си син. От него ще излезе водач.

Ал Алама продължи:

— Стана вече мъж и Бен Абрам го обряза, както подобава. Когато дойде време да приеме исляма, ще бъде готов.

— Това е хубаво — каза принца. — А как мислиш, свети отче, дали усилията ти в това направление са дали плод?

— Вече говори езика ни като роден и знае наизуст цели части от Корана — извъртя го сконфузен Ал Алама.

— Доближил ли се е до правия Бог? — настоя Ал Малик. — Без това пророчеството ще остане без последици.

— Сам Пророкът е казал, че никой не бива да бъде насилван в правата вяра. Сам трябва да стигне до нея и по свой собствен път.

— Значи отговорът е не?

— Страшно обича споровете. Понякога си мисля, че единствената причина да учи Корана наизуст е, че това му дава възможност по-лесно да спори с мен. Непрестанно се хвали със собствената си религия и как един ден щял да бъде посветен в някакъв християнски религиозен орден, който се казвал Рицари на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал, чиито членове били баща му и дядо му.

— Не е наша работа да подлагаме на съмнение пътищата на Аллаха — каза Ал Малик.

— Бог е велик! — съгласи се с това твърдение моллата. — Но има и друго във връзка с момчето. Получихме запитване за него от страна на английския консул в Занзибар.

Ал Малик се наведе заинтригуван.

— Мислех, че беше убит преди повече от година.

— Оня беше някой си на име Грей. След смъртта му, англичаните пратили друг да го замести.

— Разбирам. Под каква форма е направено запитването.