— Вчера Гай ходи в крепостта по покана на султана — каза Сара. — Върна се побеснял. Преби до безсъзнание един от конярите и се развика на Керълайн и мен.

— Не те е ударил, нали? — попита Том. — Кълна се, че ако те докосне, ще го направя на пихтия.

— Опита само един път — засмя се Сара и така тръсна коси, че те се развяха под порива на мусона. — Съмнявам се, че ще опита пак. Счупих една от скъпоценните китайски вази в главата му. Не изтече кой знае колко кръв, но той се държа така, сякаш умира. Стига за него! Бях започнала да ти разправям…

— На бизана! — прекъсна я Том и тя скочи към бизанфала на малката фелука 85 . Научила бе бързо наименованията на отделните фалове и платна и вече работеше сръчно с тях. Том нае малката платноходка за няколко рупии и сега бяха взели курс към южния край на острова. След като смениха галса, Сара отново седна до него.

— Като обърна цялата къща с краката нагоре, Гай се затвори в кабинета си и остана там цял следобед. На вечеря не пророни и дума, но изпи две бутилки порто и една мадейра, така че двама слуги трябваше да ни помогнат, на мен и Керълайн да го отнесем до леглото.

— Значи брат ми се е пропил?

— Не, беше необичайно. За пръв път го видях да се напива до безсъзнание. Изглежда, че влияеш особено на хората. — Тази двусмислица бе казана така непринудено, че Том не знаеше как да я възприеме. Сара безгрижно продължи: — След като го завлякохме в леглото и Керълайн се настани до него, аз слязох в кабинета и намерих куп писма от същия ден. Преписах онези от тях, които представляват интерес.

Сара измъкна от джоба на полата си няколко сгънати листа.

— Това тук е до лорд Чайлдс, а това — до брат ти Уилям. — Тя му подаде писмата и страниците прошумоляха в ръката й.

— Хвани руля — каза той и Сара се настани на кърмата, вдигнала поли до коленете, за да усети полъха на вятъра и допира на слънчевите лъчи. Том отлепи, с известно усилие, поглед от дългите силни крайници и насочи вниманието си към писмата. Леко се смръщи, когато зачете първото и лицето му постепенно се изкриви в гневна гримаса.

— Коварно копеле! — възкликна той и веднага се разкая: — Прости ми! Не исках да казвам грубости.

Тя се засмя със ситни бръчици край очите.

— Ако Гай е копеле, значи и ти си такова. Дай да му изберем по-подходящо название. Какво ще кажеш за гъз или посерко?

Том усети, че се изчервява — не бе очаквал да го наддумат в областта на ругателствата. Бързо насочи отново вниманието си към писмото до Уилям. Изпълни го някакво зловещо чувство, докато четеше думите, предназначени за човека, когото бе убил.

Когато свърши с четенето, Том накъса и двете писма на парченца и ги хвърли по вятъра. Гледаха ги, как се носят като мънички чайки над морето.

— Разкажи ми сега за аудиенцията при султана! — поиска Сара. — С най-големи подробности.

Преди да отговори, Том се изправи и отиде при мачтата. Свали триъгълното платно и фелуката рязко промени поведението си: спря да се мята по вятъра и му се отдаде като любовница, започна да се плъзга леко по вълните. Върна се и седна до Сара, но без да я докосва.

— Наложи се да вляза силом — започна той, но се бях въоръжил с цитат от Корана. — Описа й цялата среща, като повтори дума по дума всяка реплика, а тя слушаше сериозна, без да го прекъсва, което бе доста необичайно за нея.

Един-два пъти по време на монолога, Том губеше нишката и се повтаряше. Очите й бяха раздалечени и бялото им беше толкова бяло и чисто, че чак синееше. Лицата им бяха толкова близо, че Том усещаше неуловимото ухание на дъха й. Когато спря да говори, двамата потънаха в мълчание, но никой не направи опит да се отдръпне.

Сара наруши тишината:

— Да не би да искаш да ме целунеш, Том? — Махна с ръка дългите черни къдри от лицето си и продължи: — Защото ако искаш, моментът е много подходящ — никой не ни гледа.

Той приближи лице до нейното и спря устни на инч от устните на Сара. Обзе го някакво почти религиозно чувство.

— Не искам да правя нещо, което би те наранило — изграчи той.

— Не ставай глупак, Том Кортни! — Въпреки обидата, гласът й пресипна, а очите бавно се притвориха, допрели гъсти мигли. Прокара розовото връхче на езика си по устните и леко ги разтвори в очакване.

На Том ужасно му се искаше да сграбчи тялото й и да го притисне с всичка сила до своето, но само докосна с устни нейните така леко, както пеперудата каца върху цветен листец. Влагата по устните й леко сладнеше и Том помисли, че ще се задуши от налягането в гърдите си. След миг се отдръпна.