— Братко! — викна му Дориан, когато доближи дорестия жребец. — Чакай малко! Искам да ти кажа нещо.

Заин погледна през рамо. Вятърът отнесе чалмата му и дългата черна коса и брада се развяха от вятъра. От страх, лицето му пожълтя като гранясало камилско масло. Позна Дориан зад себе си, видя дългата извита сабя в ръката му и петната чужда кръв по лицето, проумя смисъла на свирепата и безмилостна усмивка.

Заин ал Дин беше парализиран от ужас, вкопчил пръсти в лъка на седлото, вперил поглед в очите на Дориан, който се изравни с жребеца, вдигната високо крива сабя. Заин изпищя и падна от седлото. Тръшна се тежко на земята и започна да се търкаля като огромен речен камък по стръмен склон. Застина като вързоп мръсни дрехи.

Дориан спря камилата до него и под тежкия му поглед, Заин бавно се надигна на колене. Лицето му бе побеляло от прах, а на бузата имаше прясна драскотина. Вдигна поглед към Дориан и заломоти:

— Пощади ме, Ал Салил, всичко ще ти дам!

— Хвърли ми копието си! — викна Дориан на Батула, без да отделя поглед от презряното лице. Копиеносецът го подхвърли. Дориан улови оръжието и допря върха му до гърдите на Заин. Той започна да хлипа и сълзите потекоха на кални вадички.

— Имам лака златни рупии, братко. Цялата е твоя, ако ме пощадиш. Кълна ти се! — Бузите му висяха, а устните потръпваха побелели от страх.

— Спомняш ли си Хасан от Прохода на умната газела? — попита зловещо Дориан, наведен от седлото, за да види очите му.

— Нека Бог ми прости! — изписка Заин. — Разгорещен бях от битката. Бях извън себе си. Прости ми, братко!

— Много бих желал да намеря сили и да се допра до тебе, та да ти откъсна ташаците, както стори ти с моя приятел, но по-скоро бих докоснал отровна змия. — Дориан плю от отвращение. — Ти не заслужаваш достойната войнска смърт от стоманено острие на копие, но аз ще те даря с нея, защото съм състрадателен човек. — Натисна леко и върхът убоде тлъстите гърди.

И тогава Заин сам спаси живота си. Намери единствените думи, които бяха в състояние да отклонят неотвратимата отплата.

— В името на мъжа, който е наш баща! В името на любовта на Ал Малик, бъди милостив!

Лицето на Дориан се промени, в погледа му се появи колебание и той отдръпна малко копието.

— Искаш да отсъди бащата, когото ти предаде. И двамата знаем, че присъдата ще бъде позорна смърт от ръката на палач. Щом я предпочиташ пред достойния край, да бъде волята ти! Имаш я!

Дориан изправи копието, пъхна го в кожения калъф край стремето и викна:

— Батула! — Когато копиеносецът се изравни с него, той каза: — Вържи ръцете на тоя свинеядец зад гърба и му надени примка на шията. — Батула скочи от седлото, ловко изви ръцете на Заин, а после нахлузи хлабава примка през главата му. Подаде края на въжето на Дориан, който го върза за седлото.

— Ставай! — излая той и дръпна въжето. — Ще те водя при принца. — Заин скочи на крака и се затътри след камилата. Загуби равновесие и падна, но Дориан не забави ход, нито даже обърна глава и Заин с мъка успя да се изправи, с разкъсана роба и окървавени колене. Преди да изминат и миля през това окървавено поле, осеяно с турски трупове, като пясъчен бряг с водорасли след буря, златните сандали паднаха и ходилата на Заин се покриха с рани. Лицето му беше подуто и почерняло от примката и бе до толкова загубил сили, че не можеше вече да моли за милост.

Когато принц Абд Мухамад ал Малик приближи градските порти, начело на свитата си, гражданите на Мускат и придворните на халиф Ал Узар ги отвориха, за да го приветстват. Те бяха разкъсали дрехи и посипали глави с пепел в знак на покаяние. Коленичиха пред коня му, молейки за живота си, кълняха се във вярност и го величаеха като нов халиф на Оман.

Принцът седеше безстрастен на коня, благородна властна фигура, но когато везирът на брат му Якуб излезе напред, с потънала в петна торба на рамо, лицето му помръкна. Знаеше какво е съдържанието й.

Везирът изтърси отрязаната глава на Якуб в прахта и тя се изтърколи пред краката на коня. Обърнала лице нагоре, главата гледаше принца с тъп стъклен поглед. Посивялата му брада бе сплъстена и мръсна като на уличен просяк. Бръмна облак мухи и накаца очите и окървавените устни на халифската глава.

Ал Малик я погледа известно време с печал, после вдигна очи към везира и каза тихо:

— Искаш да спечелиш благоволението ми, като убиеш собствения ми брат и ми поднесеш това жалко нещо?

— Велики господарю, сторих само онова, което мислех, че ще Ви зарадва. — Везирът пребледня и затрепери.

Принцът махна към шейха на Ауамир, застанал до него.

— Убий го!

Шейхът замахна от седлото си и разполови главата на везира до врата.

— Отнесете се към останките на моя брат с необходимото уважение и ги подгответе за погребение преди залез. Аз ще ръководя молитвата — каза Ал Малик. После погледна раболепните граждани на Мускат. — Вашият град е вече мой град. Неговият народ е мой народ. По силата на моето владетелско разпореждане, Мускат няма да бъде опустошен. Жените му няма да бъдат насилени, а богатствата му — разграбени. — Вдигна дясна ръка за благослов и продължи: — След като ми се заклехте във вярност, всички ваши досегашни простъпки и престъпления срещу мене ще бъдат простени и забравени!