— Можеш да си вървиш, Батула, но ме събуди един час преди зазоряване, защото имаме още много работа до отплаването. — Докато говореше, Ал Салил се бършеше с подадената му от Яси кърпа. — Лека нощ, Батула и нека Бог те дари с приятни сънища!

Щом завесите се сключиха зад гърба на воина, Дориан и Ясмини се спогледаха усмихнати. Той посегна към нея.

— Доста дълго чаках — каза Дориан, но тя се изплъзна.

— Трябва да изпълня задълженията си, благородни господарю! Не съм разресал косите ти и не съм намазал с благовония тялото ти.

Коленичи зад него, докато той седеше на копринена възглавница и започна да трие косите му с чиста кърпа. След това ги разреса и сплете в дебела плитка на голия му гръб. Докато правеше това, издаваше тихи звуци на възхита и благоговение.

— Толкова е гъста и красива. На цвят като злато и шафран.

После започна да масажира раменете му с кокосово масло, като докосваше белезите.

— Къде стана това?

— На едно място наречено Проходът на умната газела. — Очите му бяха затворени. Той се бе оставил на опитните й пръсти, защото в харема я бяха учили, как да доставя наслада на бъдещия съпруг. Когато се унесе и почти задряма, тя се наведе напред и попита:

— Още ли те е гъдел тука, Доуи? — Ясмини пъхна език в ухото му.

Това го възбуди и кожата по мускулестите му ръце настръхна. Посегна зад гърба си и я хвана през кръста.

— Ще трябва да те науча на уважение, робе! — Отнесе я до постелята, застана с колене от двете й страни, като прикова китките високо над главата й. Известно време се смяха един срещу друг, а после смехът секна. Наведе глава и долепи устни до нейните.

Те се разтвориха, топли и влажни, за да го приемат и тя прошепна в устата му:

— Не съм знаела, че сърцето ми може да събере толкова любов!

— Много си се навлякла — промърмори той и Ясмини мигом се изви като дъга, за да може Дориан да смъкне робите и да ги хвърли на пода.

— Няма думи да опишат хубостта ти — каза той, като разглеждаше златистата коприна на кожата й, — но дали е оздравяло тялото ти?

— Оздравяло е. Напълно. Но не приемай думите ми на вяра, господарю! Увери се лично за собствено и мое удоволствие!

Когато куси задуха силен и постоянен по протежение на протока, а небесата се оцъклиха яркосини и безоблачни, флотилията на шейх Ал Салил отплава от Ламу и след три дни акостира на африканския бряг.

Под развятата коприна на синьото знаме, всички слязоха на брега и дългите колони въоръжени мъже и товарни животни започнаха да се вият навътре по роботърговските пътеки на черния материк.

Шейхът яздеше в авангарда, а малко след него — робът Яси. Някои от мъжете забелязаха обожанието в погледа на младия роб и се усмихнаха снизходително.

Дълги месеци след бягството им от Занзибар Том Кортни изучаваше континенталното крайбрежие. Държеше се доста по на юг от обичайните арабски търговски пътища, за да избегне среща с оманците било на вода, било по суша. Търсеха устието на река, наречена от Фунди, ловеца на слонове, Лунга.

Без помощта на дребния ловец, може би никога нямаше да го открият, защото реката се вливаше с два закривени ръкава и създаваше илюзията, че просто завива близо до брега. Корабът би могъл да отмине, без да забележи устието й.

След като влязоха в него, Том нареди да се спуснат двете лодки. Изпрати с тях Люк Джарвис и Алф Уилсън, да проследят главния ръкав и да водят „Лястовицата“. Имаше много фалшиви ръкави и задънени канали, които не водеха никъде и на няколко пъти се налагаше да се връщат, защото водната площ рязко се стесняваше. Загубиха много дни в проучване и непосилен труд, за да прекарват „Лястовицата“ през тинести плитчини и в такива моменти Том благодареше Богу за плоското дъно на корпуса. С остър кил никога не биха преминали безбройните пясъчни коси и наносни плитчини. Най-накрая, делтата остана зад тях и те се добраха до главното течение на реката.

Плитчините гъмжаха от крокодили с отвратителен вид и ръмжащи и мучащи хипопотами. Гъсти облаци насекоми висяха над тях. Когато минаваха край тръстики, от тях се надигаха с писъци и грак огромни пернати ята.

Тръстиките неочаквано свършиха и корабът пое през подобни на поляни, покрити с водни растения площи сред редки гори по двата бряга. Стада странни на вид животни вдигаха глави, зарязали пашата, и обръщаха очи към малкия кораб. После изпръхтяваха разтревожени и потъваха в гората. Техният брой и разнообразие бяха зашеметяващи, а моряците се трупаха край релинга, за да им се чудят и възхищават.