Безпокойството накара Евиза да настои да я оставят тук за в случай, че Родис или Вир Норин се разболеят.

— Моето здраве е превъзходно — възрази и Родис, — а с внушение мога да лекувам по-добре от всички ви.

— А Вир?

— Той според мен се е разболял, но така, че лекар, дори и от Звездния флот, не му трябва.

— Нима? Нашият изпитан астронавигатор? Шегувате ли се?

— Де да беше така.

— Но това е безумие! И вие сте толкова спокойна!

— Неговото безумие не е по-голямо от живота на Чеди сред «кжи», от вашата работа в болницата, от всички идеи, които ни накараха да нахълтаме в битието на тази негостоприемна, измъчена планета.

— Родис, за някаква опасност ли си мислите? Аз няма да ви напусна.

— Ще ме напуснете! — Родис привлече Евиза към себе си и косата и с цвят на гарваново крило за миг се преплете с тъмночервеникавите кичури на Евиза.

Трите жени се разходиха до подземието с маските и Светилището на трите крачки.

— Тук ще оставим вашия СДФ — каза Родис, обръщайки се към Евиза, — неговият зеленосив цвят със сребрист оттенък много хармонира с черните маси и пейки.

— А моят? — попита Чеди, която беше обикнала пепеляво-синкавата си деветоножка.

— Вашия подарете на Таел и го научете как да борави с него.

— И той ще свети у нас със зелена светлинка, нали?

— Да! Гривната на Евиза ще взема аз, но ще изключа пряката и връзка с «Тъмен пламък», когато вие бъдете в безопасност, зад стените на кораба.

— Зад стените на кораба… — повтори Евиза. — Може би това е срамно за един истински изследовател, но аз ще съм щастлива. Колко по-добре е да живее човек в кораба и да прескача оттам до чуждия свят, отколкото да се окаже като нас откъснат от «Тъмен пламък», влачен от потока на един странен живот, в който сякаш всички са се наговорили да вредят на себе си и на другите, да предизвикват мъки и беди навсякъде, дори там, където няма причина за нещастия.

Родис и Норин изпратиха младите жени до тромавата, прашна и раздрънкана кола.

Чеди прегърна силно Родис, целуна астронавигатора, а после коленичи и помилва своя СДФ.

Двамата земляни и тормансианският инженер стояха на балкона на петия храм. Колата замина по горния околовръстен път, стълбът прах още дълго се виждаше над града. Таел вече беше се научил да разпознава настроението на своите сякаш невъзмутими земни приятели. И сега, гледайки спокойните, устремени към далечината лица, инженерът реши да откъсне Родис и Норин от мислите им.

— Аз още не съм ви благодарил за безценния подарък — каза той и посочи СДФ.

— Ние не благодарим за подаръците. Най-голямата радост за човека на Земята е да дава. Ние трябва да ви кажем благодаря — каза Родис.

Кой знае защо, Таел се смути и промени темата на разговора:

— Мен винаги ме е интригувал броят на краката на СДФ. Защо 9, защо нечетно, а не двустранната симетрия 2–4–6–8–10?

— Въпросът не е чак толкова прост — отвърна му Норин. — Нечетностите са били създавани от природата. 5–7–9 дават особено предимство в преодоляването на противоречията в бинарните системи и издръжливост в двустраннопротиворечивия свят, тоест възможност за преминаване на непреодолими препятствия. Нечетността, по-голяма от единица, представлява излизане от инферналната борба между противоположностите, възможност да се избегне диалектическото люшкане наляво-надясно, нагоре-надолу. В природата това са многоосните фазови системи или трифазният ток например. Нечетността като свойство е била забелязана още в дълбока древност. Три, пет, седем и девет са били смятани за щастливи и магически числа. А ние прилагаме методиката на наклонените или хеликоидални разрези в равновесните системи на противоположни сили.

Таел поклати глава.

— Аз разбрах само едно — че съществуват механизми, които работят на базата на по-сложни принципи от вътрешните противоречия. И тези механизми, така да се каже, стоят по-високо от силите на диалектически построения свят. Те са по-могъщи.

— И така може да се каже. В обикновения живот на Земята СДФ не ни трябват. Роботите-спътници ни съпровождат само в трудните експедиции до неизвестни, далечни светове. Там те са незаменими.

— Те са незаменими и в зле уредения свят — добави Таел.

Тревожна сянка мина по лицето на Вир Норин и той заприлича на тормансианин.

— Ще си тръгвате ли, Вир? — попита Родис, като го прегърна през врата и се взря в очите му. — Вас ви чакат! Тревожи ли ви нещо?

— Да, случи ми се нещо, което не бях изпитвал, и то породи в мен тревога.

— Но нали на Торманс нищо не се сбъдва? Какво ще стане по-нататък, Вир?

— Не знам. Аз трябва да сложа в ред мислите си, но дните летят…

— Да, времето е толкова малко, Вир, приятелю мой… — гласът на Родис се смекчи от нежност.

Астронавигаторът се втурна надолу по стълбата и префуча край смаяната стража. Фай Родис стоеше, подпряна с крайчетата на пръстите си на перилата на балкона, дълбоко замислена. Затова Таел излезе, без да се сбогува, и отведе деветоножката в подземието.

Родис дълго се взира в забулените от пурпурна мараня далечни голи планини. Още е толкова прясна в паметта и катастрофата в град Кин-Нан-Те, току-що приключиха усложненията с Чеди — и ето че се задава нещо друго. И този път тя, Родис, не знае пътищата към решението. Какво ги чака Вир Норин и неговата възлюблена освен жертви и от двете страни? И защо това сполетя тъкмо Вир Норин, който с корабите си беше пронизал Галактиката в много посоки, човек с толкова ясен ум и такива енциклопедически знания? Въпреки че по закона за внезапните обрати това може да бъде естествено пред непреодолими прегради.