— Значи вие не ни вярвате, смятате преврата за излишен?

— Да. Аз чух от вас само празни думи. Вие и вашите съзаклятници не притежавате знания, не сте си разработили програма и не сте изследвали положението. Вие не знаете с какво да започнете, към какво да се стремите, като изключим йерархичните размествания във висшата класа на Ян-Ях.

«Змиеносецът» се изправи с каменно лице. Той се пребори със себе си и заяви, че имал още една молба, която според него земляните нямало да отхвърлят.

— Съобщете на нашите лекари мерките за продължаване на живота. Как постигате вашата сила и красота и живеете двойно по-дълго от нас.

— Защо искате да научите това?

— Как защо? — викна сановникът.

— Всичко трябва да има цел и смисъл. Дългият живот е нужен на онези, които са духовно по-богати, които могат да дадат много на хората, а ако това липсва, тогава защо? И без друго вие сте милиони, загрижени единствено за себе си, за своите привилегии, равнодушни паразити, без съвест, морал и чувство за дълг. Вие бягате от преките си задължения и в същото време грабите стотици пъти повече, отколкото тук се дава на който и да било член на обществото. Какви убеждения ви позволяват да действувате като разбойници, довършвайки делото на вашите глупави предшественици, които са изтощили ресурсите на планетата и на човечеството на Ян-Ях? Нима не ви се завива свят, когато гледате огромната пропаст между вас и народа?

«Змиеносецът» издаде неразбираем звук, сви юмруци, тропна с крак и внезапно се устреми към изхода.

— Стойте!

Необикновено рязката и непреодолимо властна заповед на земната жена го прикова към мястото му. Подчинявайки се, той загледа покорно Родис. С неуловимо бързо движение, характерно за земляните, тя прокара ръце по дрехата му, намери във вътрешния джоб на гърдите една тежка кутийка и се върна при СДФ. Леко щракване — и всички записи бяха изтрити. И Родис му върна кутийката. През цялото това време сановникът стоеше като вцепенен и повтаряше на глас: «Нищо не помня, абсолютно нищо не помня» — без да чувствува, че и в главата му се изтрива споменът за проведения разговор. Фай Родис с нейните природни способности не се нуждаеше от ИКП. «Змиеносецът» се потътра към изхода, поклони се и изчезна. Родис изключи звукозащитата и веднага прозвучаха сигнали за повикване. Появи се изображението на Евиза. Тя беше развълнувана и това я правеше още по-прелестна.

— Чеди е тежко ранена. Има раздробени кости. Тя е при мен в болницата.

Евиза изброи лекарствата и инструментите, които трябваше да получи от «Тъмен пламък», и каза, че те с Норин ще отидат при началника на града да го предупредят за изпращането на автоматичен дискоид от «Тъмен пламък» и да се споразумеят за мястото на кацането му.

— Чеди в съзнание ли е?

— Спи.

— Аз идвам.

Родис обърна дланта си вертикално (знак за край на връзката) и превключи СДФ към фара на кораба.

Вир Норин и Евиза отидоха при началника на града в голямата сграда на хълма, близо до Централната болница. Стотици хора сновяха по тъмните високи коридори, от двете страни на които имаше безброй масивни врати. Всемогъщите карти оказаха своето въздействие. Двамата земляни веднага бяха заведени при началника, докато обикновените «кжи» и «джи» чакаха с месеци да ги приемат неговите секретари.

Огромната стая с исполинско бюро подчертаваше значението на сановника — едър, добре гледан и безкрайно важен, потънал в дълбокото кресло. Той се надигна със забележимо усилие, поклони се и пак се тръшна на мястото си, мълком посочвайки на Вир и Евиза седалките пред бюрото.

Вир Норин изложи с няколко думи молбата. Последва дълго мълчание. Сановникът прелисти някакви сложени пред него книжа, вдигна поглед и земляните видяха познатата им тъпа надменност, по която всички «змиеносци» си приличаха.

— Случаят е особен. Никога досега градът не е бил обстрелван с автомати. Аз не мога да разреша.

— Но срочните пратки от този род се практикуват на Земята от хиляди години. Това е абсолютно безопасно! — увери го Вир Норин.

— Ами ако нещо вземе, че се повреди? Представете си, че дискът падне в резиденцията на високопоставени лица…

— Разберете, че това не може да стане. Все едно, в указанията такова нещо не е писано. Трябва да запитам Съвета на Четиримата!

— Запитайте, щом трябва! Става дума за живота на човек!

«Змиеносецът» прие изплашено-негодуващ вид, сякаш в негово лице бе нанесена обида на върховната власт.

— Дори ако аз се осмеля да използувам пряката връзка, за да докладвам, все едно — разрешението не може да бъде получено веднага, И аз не съм сигурен, че решението ще бъде положително.

Евиза скочи: очите и засвяткаха. Стана и Вир Норин. Те се спогледаха и изведнъж се засмяха.

— Нали висшите длъжностни лица имат задачата да вземат отговорни решения? — меко попита Евиза.

— Само така!

— В законите няма нищо, разрешаващо изпращането на автомата. Но няма и нищо забраняващо, нали?

«Змиеносецът» се посмути, но бързо дойде на себе си.

— Щом не е предвидено от законите, значи, не може.

— Вие сте назначен именно за решаването на непредвидени положения, иначе за какво сте тук?

— Аз съм тук, за да браня интересите на държавата — каза надменно «змиеносецът».