— Звездолетът «Тъмен пламък» зове Съвета на Четиримата. Зове Съвета на Четиримата! Повтаряме молбата си — разрешете ни да кацнем! Молим това да се доведе до знанието на Чойо Чагас, председателя на Съвета на Четиримата. Чакаме отговор на косвената честота на вашите навигационни предавания. Чакаме отговор!

Ола Дез изключи ТВФ. Грейна синята светлинка на елипсовидната антена. След воя на лаещите викове в кръглата зала настъпи мъртво мълчание. Наруши го самата Родис.

— Не мога да смятам началото за успешно — загрижено каза тя.

— Аз бих казал, че опитът да запознаем Торманс с нас се провали — сдържано се усмихна Гриф Рифт.

— И това ми били управници! — възмутено възкликна Чеди. — Страх ги е.

— От същото, от което са се страхували всички, възпитани при капитализма, пропити от завистта на принудителното неравенство. Страхуват се от конкуренция — тъжно отговори Фай Родис.

— Искате да кажете, че ги е страх да не им отнемем властта ли? — попита Чеди.

— Разбира се!

— Но това е глупаво и безсмислено. За какво ни о власт в един чужд свят?

— Това е ясно на нас, на цялата Земя, на Великия пръстен, но едва ли мнозина хора на Торманс го разбират.

— Тогава защо изобщо да молим за кацане? Очевидно ние няма да се разберем — вдигна рамене Чеди.

— За онези, които могат да разберат. А и ние трябва да ги разберем, дори тия странни управници! — твърдо каза Родис.

— Ще настоявате ли?

— Ще се опитам!

Синьото око светеше час след час, но планетата мълчеше.

Звездолетът вече беше откъм нощната страна, когато Фай Родис стана и покани свободните си от дежурство спътници в столовата.

Всички се нахвърлиха енергично на тъмнокафявите тухлички от хранителна смес, достатъчно вкусна, за да поддържа апетита, и достатъчно еластична, за да създаде работа на зъбите и челюстите, едно наследство от прадедите, които са яли всевъзможни твърди и трудно смилаеми храни. Фай Родис се ограничи с чаша гъсто КМТ — маслиненозелено питие. Гриф Рифт отпи само няколко глътки чиста вода.

Чеди Даан, която беше останала да дежури по засичането на телевизионните предавания, наблюдаваше възобновяването на общопланетните новини. Пред очите на телекамерите се появяваха улици и площади от различни градове на Торманс, зали за събрания и учебни аудитории. Навсякъде възбудени тормансиани жестикулираха, крещяха отдалеч или изригваха потоци от думи в непосредствена близост до приемателните апарати. Задаваше се въпросът: «Какво да правим със звездолета?», и най-често се повтаряха думите: «Долу, вън, няма да допуснем, ще ги унищожим!…» На широката издатина пред една сграда, която приличаше на астрономическа обсерватория, се появи млад човек със синя дреха. Говорителят съобщи, че ще се изкаже един от Стражите на небето, организацията, натоварена да охранява неприкосновеността на планетата Ян-Ях. Човекът със сините дрехи се разкрещя: «Вие чухте долната лъжа на онази непрокопсаница, очевидно главатарка на шайката междузвездни разбойници, която с неописуемо нахалство посмя да се нарече кръвна сестра на нашия велик народ. Опасните пришълци подлежат на наказание дори само за това кощунство. Нашите учени отдавна са установили и доказали, че прадедите на Ян-Ях са се появили от Белите звезди, за да покорят природата на забравената планета и да създадат тук живот, изпълнен с щастие и спокойствие…»

Увлечена от нелепата реч на оратора, произнесена с патос, непривичен за земляните, с ту потреперващ, ту издигащ се до вик глас, Чеди Даан не забеляза как зад гърба и се появи Фай Родис и включи преводната машина. Но дори и тя не можа да намери еквиваленти на думите «долен», «шайка», «разбойници», «непрокопсаница», «кощунство». Родис отиде да направи справки, а Чеди, прибягвайки от време на време до диференциалното увеличение, продължи да се вглежда в тълпата — млади лица, само млади, с оня непроницаем и откъснат от света израз, какъвто имат само фанатиците или тъпите, равнодушни хора.

Внезапно предположение накара Чеди да включи на сигналната си гривна кода на Ола Дез. Тя дотича, зачервена от отблъскването на атаката, извършена срещу нея едновременно от Вир Норин, Тивиса и Нея Холи за романтичното и пристрастие към «властелините». След нея влезе Фай Родис, тя носеше листче, току-що изкопирано от «звездичката» с речника на древните понятия.

— Намерихте ли загадъчните думи? — не се сдържа и попита Чеди, колкото и да и се щеше да изкаже собственото си предположение.

— Ругатни, тоест думи, смятани на ниското равнище на развитие за обидни спрямо онези, до които са адресирани.

— Защо? Нали те нищо не знаят за нас?!

— Те прилагат метода за проникване в психиката на човека чрез подсъзнанието, които на времето са били забранени у нас със закон, но широко са се използували в демагогията на фашистките и лъжесоциалистическите държави от ЕРС. Страшният престъпник Хитлер, който смятал народа си за стадна сбирщина от маймуни, действувал точно като тези тормансиански оратори. Той викал, крещял, почервенявал в яростни припадъци, изригвал ругатни и думи на омраза, заразявайки тълпата с отровата на несдържаните си емоции. «В тълпата инстинктът стои по-горе от всичко, а от него започва вярата» — това са негови думи, използувани по-късно в олигархическия лъжесоциализъм в Китай. С противниците не се спори. На тях трябва да им крещиш, трябва да ги оплюваш, биеш, а в случай на нужда — и да ги унищожаваш физически. Вие сами виждате, че за ораторите на Торманс не съществува нищо друго освен понятията, натъпкани в главите им. Те апелират не към здравия разум, а към животинското безсмислие, затова нека не ви смущават тези ругатни — те са само похват от разработената система за мамене на народа.

Чеди стана и се заразхожда пред стената от екрани и пултове, със свити от нетърпение юмручета.

— А аз като че ли разбрах — бавно заговори тя, — дори извиках Ола, преди вие да дойдете — за експеримент…

Родис и Ола погледнаха Чеди очаквателно.

— Те разполагат с втора мрежа за общопланетни новини. Онази, която ние приемахме ежедневно, се контролира и филтрира също като нашата Световна мрежа. Но ако ние го правим, за да подбираме най-интересното и най-важното, подлежащото на незабавно разгласяване, то тук това се прави със съвсем друга цел.